1 О И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

And he came to Derbe and Lystra: and behold, a certain disciple was there, by name Timotheus, son of a Jewish believing woman, but father a Greek,

2 О И като ги изведоха при градските съдии рекоха: Тия човеци са Юдеи и много смущават града ни,

who had a testimony of the brethren in Lystra and Iconium.

3 Н его Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаяха, че баща му беше, грък.

Him would Paul have go forth with him, and took circumcised him on account of the Jews who were in those places, for they all knew his father that he was a Greek.

4 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

And as they passed through the cities they instructed them to observe the decrees determined on by the apostles and elders who were in Jerusalem.

5 Т ака църквите се утвърдяваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

The assemblies therefore were confirmed in the faith, and increased in number every day.

6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

And having passed through Phrygia and the Galatian country, having been forbidden by the Holy Spirit to speak the word in Asia,

7 и като дойдоха срещу Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовия Дух не им допусна.

having come down to Mysia, they attempted to go to Bithynia, and the Spirit of Jesus did not allow them;

8 И тъй, като изминаха Мизия слязоха в Троада.

and having passed by Mysia they descended to Troas.

9 И яви се на Павла нощя видение: един македонец стоеше и се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

And a vision appeared to Paul in the night: There was a certain Macedonian man, standing and beseeching him, and saying, Pass over into Macedonia and help us.

10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

And when he had seen the vision, immediately we sought to go forth to Macedonia, concluding that the Lord had called us to announce to them the glad tidings.

11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на утрешния ден в Неапол,

Having sailed therefore away from Troas, we went in a straight course to Samothracia, and on the morrow to Neapolis,

12 и оттам във Филипи, който е главният град на оная Македония, и Римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

and thence to Philippi, which is first city of that part of Macedonia, a colony. And we were staying in that city certain days.

13 А в събота излязохме вън от портата край една река, дето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните там жени.

And on the sabbath day we went outside the gate by the river, where it was the custom for prayer to be, and we sat down and spoke to the women who had assembled.

14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше; и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

And a certain woman, by name Lydia, a seller of purple, of the city of Thyatira, who worshipped God, heard; whose heart the Lord opened to attend to the things spoken by Paul.

15 И като се кръсти тя и домът и, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седете. И принуди ни.

And when she had been baptised and her house, she besought, saying, If ye have judged me to be faithful to the Lord, come into my house and abide. And she constrained us.

16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказвателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

And it came to pass as we were going to prayer that a certain female slave, having a spirit of Python, met us, who brought much profit to her masters by prophesying.

17 Т я вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

She, having followed Paul and us, cried saying, These men are bondmen of the Most High God, who announce to you way of salvation.

18 Т ова тя правеше много дни наред, А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

And this she did many days. And Paul, being distressed, turned, and said to the spirit, I enjoin thee in the name of Jesus Christ to come out of her. And it came out the same hour.

19 А господарите и като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазаря пред началниците.

And her masters, seeing that the hope of their gains was gone, having seized Paul and Silas, dragged into the market before the magistrates;

20 И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

and having brought them up to the praetors, said, These men utterly trouble our city, being Jews,

21 к ато прповядват обичаи, които не е позволено на нас, като Римляни, да приемаме или да пазим.

and announce customs which it is not lawful for us to receive nor practise, being Romans.

22 Н а това, народът купно се подигна против тях, и градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

And the crowd rose up too against them; and the praetors, having torn off their clothes, commanded to scourge.

23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

And having laid many stripes upon them they cast into prison, charging the jailor to keep them safely;

24 к ойто като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

who, having received such a charge, cast them into the inner prison, and secured their feet to the stocks.

25 Н о по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

And at midnight Paul and Silas, in praying, were praising God with singing, and the prisoners listened to them.

26 в незапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

And suddenly there was a great earthquake, so that the foundations of the prison shook, and all the doors were immediately opened, and the bonds of all loosed.

27 И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.

And the jailor being awakened out of his sleep, and seeing the doors of the prison opened, having drawn a sword was going to kill himself, thinking the prisoners had fled.

28 Н о Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

But Paul called out with a loud voice, saying, Do thyself no harm, for we are all here.

29 Т огава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

And having asked for lights, he rushed in, and, trembling, fell down before Paul and Silas.

30 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя за да се спася?

And leading them out said, Sirs, what must I do that I may be saved?

31 А те казаха: повярвай в Господа Исуса (Христа), и ще се спасиш, ти и домът ти.

And they said, Believe on the Lord Jesus and thou shalt be saved, thou and thy house.

32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.

And they spoke to him the word of the Lord, with all that were in his house.

33 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той той и всичките негови.

And he took them the same hour of the night and washed from their stripes; and was baptised, he and all his straightway.

34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

And having brought them into his house he laid the table, and rejoiced with all his house, having believed in God.

35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

And when it was day, the praetors sent the lictors, saying, Let those men go.

36 И началникът съобщи думите на Павла, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

And the jailor reported these words to Paul: The praetors have sent that ye may be let go. Now therefore go out and depart in peace.

37 Н о Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме Римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

But Paul said to them, Having beaten us publicly uncondemned, us who are Romans, they have cast us into prison, and now they thrust us out secretly? no, indeed, but let them come themselves and bring us out.

38 И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те като чуха, че били Римляни, уплашиха се;

And the lictors reported these words to the praetors. And they were afraid when they heard they were Romans.

39 и дойдоха та ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

And they came and besought them, and having brought them out, asked them to go out of the city.

40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидини, и, като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.

And having gone out of the prison, they came to Lydia; and having seen the brethren, they exhorted them and went away.