1 И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.

And when we got safe we then knew that the island was called Melita.

2 А туземците ни показаха необикновено човеколюбие; защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено накладоха огън.

But the barbarians shewed us no common kindness; for, having kindled a fire, they took us all in because of the rain that was falling and because of the cold.

3 И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.

And Paul having gathered a quantity of sticks together in a bundle and laid on the fire, a viper coming out from the heat seized his hand.

4 А туземците, като видяха змията, как висеше от ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.

And when the barbarians saw the beast hanging from his hand, they said to one another, This man is certainly a murderer, whom, saved out of the sea, Nemesis has not allowed to live.

5 Н о той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.

He however, having shaken off the beast into the fire, felt no harm.

6 А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.

But they expected that he would have swollen or fallen down suddenly dead. But when they had expected a long time and saw nothing unusual happen to him, changing their opinion, they said he was a god.

7 А около това място се намираха именията на първенеца в острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

Now in the country surrounding that place were the lands belonging to the chief man of the island, by name Publius, who received us and gave hospitality three days in a very friendly way.

8 И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

And it happened that the father of Publius lay ill of fever and dysentery; to whom Paul entered in, and having prayed and laid his hands on him cured him.

9 К ато стана това, и другите от острова, които имаха болести, дохождаха и се изцеляваха;

But this having taken place, the rest also who had sicknesses in the island came and were healed:

10 к оито и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.

who also honoured us with many honours, and on our leaving they made presents to us of what should minister to our wants.

11 И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.

And after three months we sailed in a ship which had wintered in the island, an Alexandrian, with Dioscuri for its ensign.

12 И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.

And having come to Syracuse we remained three days.

13 И оттам, като лъкатушехме, стигнахме до Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

Whence, going in a circuitous course, we arrived at Rhegium; and after one day, the wind having changed to south, on the second day we came to Puteoli,

14 г дето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим.

where, having found brethren, we were begged to stay with them seven days. And thus we went to Rome.

15 о тгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

And thence the brethren, having heard about us, came to meet us as far as Appii Forum and Tres Tabernae, whom when Paul saw, he thanked God and took courage.

16 А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запряните на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.

And when we came to Rome, Paul was allowed to remain by himself with the soldier who kept him.

17 И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа ни, или против бащините обичаи, пак от Eрусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

And it came to pass after three days, that he called together those who were the chief of the Jews; and when they had come together he said to them, Brethren, I having done nothing against the people or the customs of our forefathers, have been delivered a prisoner from Jerusalem into the hands of the Romans,

18 к оито, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо достойно за смърт.

who having examined me were minded to let me go, because there was nothing worthy of death in me.

19 Н о понеже юдеите се възпротивиха на това, принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

But the Jews speaking against it, I was compelled to appeal to Caesar, not as having anything to accuse my nation of.

20 П о тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.

For this cause therefore I have called you to to see and to speak to you; for on account of the hope of Israel I have this chain about me.

21 А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.

And they said to him, For our part, we have neither received letters from Judaea concerning thee, nor has any one of the brethren who has arrived reported or said anything evil concerning thee.

22 Н о желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

But we beg to hear of thee what thou thinkest, for as concerning this sect it is known to us that it is everywhere spoken against.

23 И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.

And having appointed him a day many came to him to the lodging, to whom he expounded, testifying of the kingdom of God, and persuading them concerning Jesus, both from the law of Moses and the prophets, from early morning to evening.

24 И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.

And some were persuaded of the things which were said, but some disbelieved.

25 И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл:

And being disagreed among themselves they left; Paul having spoken one word, Well spoke the Holy Spirit through Esaias the prophet to our fathers,

26 " Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.

saying, Go to this people, and say, Hearing ye shall hear and not understand, and seeing ye shall see and not perceive.

27 З ащото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля"

For the heart of this people has become fat, and they hear heavily with their ears, and they have closed their eyes; lest they should see with their eyes, and hear with their ears, and understand with their heart, and be converted, and I should heal them.

28 З атуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.

Be it known to you therefore, that this salvation of God has been sent to the nations; they also will hear.

29 И като рече това, юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си.

30 А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,

And he remained two whole years in his own hired lodging, and received all who came to him,

31 к ато проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява никой.

preaching the kingdom of God, and teaching the things concerning the Lord Jesus Christ, with all freedom unhinderedly.