1 Г де е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?

Whither is thy beloved gone, Thou fairest among women? Whither is thy beloved turned aside? And we will seek him with thee.

2 М оят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.

My beloved is gone down into his garden, to the beds of spices, To feed in the gardens and to gather lilies.

3 А з съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.

I am my beloved's, and my beloved is mine: He feedeth among the lilies.

4 Х убава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.

Thou art fair, my love, as Tirzah, Comely as Jerusalem, Terrible as troops with banners:

5 О твърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

Turn away thine eyes from me, For they overcome me. Thy hair is as a flock of goats On the slopes of Gilead.

6 З ъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,

Thy teeth are like a flock of sheep Which go up from the washing; Which have all borne twins, And none is barren among them.

7 Ч елото ти под булото е Като част от нар.

As a piece of a pomegranate are thy temples Behind thy veil.

8 И ма шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

There are threescore queens, and fourscore concubines, And virgins without number:

9 Н о една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.

My dove, mine undefiled, is but one; She is the only one of her mother, She is the choice one of her that bore her. The daughters saw her, and they called her blessed; The queens and the concubines, and they praised her.

10 К оя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?

Who is she that looketh forth as the dawn, Fair as the moon, clear as the sun, Terrible as troops with banners?

11 С лязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.

I went down into the garden of nuts, To see the verdure of the valley, To see whether the vine budded, Whether the pomegranates blossomed.

12 Б ез да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.

Before I was aware, My soul set me upon the chariots of my willing people.

13 В ърни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

Return, return, O Shulamite; Return, return, that we may look upon thee.—What would ye look upon in the Shulamite?—As it were the dance of two camps.