1 И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсътствувам ставам смел към вас,

But I myself, Paul, entreat you by the meekness and gentleness of the Christ, who, as to appearance, mean among you, but absent am bold towards you;

2 м оля ви се, когато съм при вас да се не принудя да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.

but I beseech that present I may not be bold with the confidence with which I think to be daring towards some who think of us as walking according to flesh.

3 З ащото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

For walking in flesh, we do not war according to flesh.

4 З ащото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости.

For the arms of our warfare not fleshly, but powerful according to God to overthrow of strongholds;

5 П онеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

overthrowing reasonings and every high thing that lifts itself up against the knowledge of God, and leading captive every thought into the obedience of the Christ;

6 И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

and having in readiness to avenge all disobedience when your obedience shall have been fulfilled.

7 В ие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднаж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме Христови.

Do ye look at what concerns appearance? If any one has confidence in himself that he is of Christ, let him think this again in himself, that even as he of Christ, so also we.

8 З ащото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.

For and if I should boast even somewhat more abundantly of our authority, which the Lord has given for building up and not for your overthrowing, I shall not be put to shame;

9 О баче нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

that I may not seem as if I was frightening you by letters:

10 П онеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.

because his letters, he says, weighty and strong, but his presence in the body weak, and his speech naught.

11 Т акъв нека има предвид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.

Let such a one think this, that such as we are in word by letters absent, such also present in deed.

12 З ащото не смеем да считаме или сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

For we dare not class ourselves or compare ourselves with some who commend themselves; but these, measuring themselves by themselves, and comparing themselves with themselves, are not intelligent.

13 А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

Now we will not boast out of measure, but according to the measure of the rule which the God of measure has apportioned to us, to reach to you also.

14 З ащото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

For we do not, as not reaching to you, overstretch ourselves, (for we have come to you also in the glad tidings of the Christ;)

15 И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, тоест, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,

not boasting out of measure in other people's labours, but having hope, your faith increasing, to be enlarged amongst you, according to our rule, yet more abundantly

16 т ака щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

to announce the glad tidings to that beyond you, not to be boasting in another's rule of things made ready to hand.

17 А който се хвали, с Господа да се хвали.

But he that boasts, let him boast in the Lord.

18 З ащото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.

For not he that commends himself is approved, but whom the Lord commends.