1 И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсътствувам ставам смел към вас,

Now I Paul, myself, entreat you by the humility and gentleness of Christ; I who in your presence am lowly among you, but being absent am bold toward you.

2 м оля ви се, когато съм при вас да се не принудя да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.

Yes, I beg you that I may not, when present, show courage with the confidence with which I intend to be bold against some, who consider us to be walking according to the flesh.

3 З ащото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

For though we walk in the flesh, we don’t wage war according to the flesh;

4 З ащото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости.

for the weapons of our warfare are not of the flesh, but mighty before God to the throwing down of strongholds,

5 П онеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

throwing down imaginations and every high thing that is exalted against the knowledge of God, and bringing every thought into captivity to the obedience of Christ;

6 И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

and being in readiness to avenge all disobedience, when your obedience will be made full.

7 В ие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднаж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме Христови.

Do you look at things only as they appear in front of your face? If anyone trusts in himself that he is Christ’s, let him consider this again with himself, that, even as he is Christ’s, so also we are Christ’s.

8 З ащото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.

For though I should boast somewhat abundantly concerning our authority, (which the Lord gave for building you up, and not for casting you down) I will not be disappointed,

9 О баче нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

that I may not seem as if I desire to terrify you by my letters.

10 П онеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.

For, “His letters”, they say, “are weighty and strong, but his bodily presence is weak, and his speech is despised.”

11 Т акъв нека има предвид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.

Let such a person consider this, that what we are in word by letters when we are absent, such are we also in deed when we are present.

12 З ащото не смеем да считаме или сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

For we are not bold to number or compare ourselves with some of those who commend themselves. But they themselves, measuring themselves by themselves, and comparing themselves with themselves, are without understanding.

13 А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

But we will not boast beyond proper limits, but within the boundaries with which God appointed to us, which reach even to you.

14 З ащото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

For we don’t stretch ourselves too much, as though we didn’t reach to you. For we came even as far as to you with the Good News of Christ,

15 И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, тоест, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,

not boasting beyond proper limits in other men’s labors, but having hope that as your faith grows, we will be abundantly enlarged by you in our sphere of influence,

16 т ака щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

so as to preach the Good News even to the parts beyond you, not to boast in what someone else has already done.

17 А който се хвали, с Господа да се хвали.

But “he who boasts, let him boast in the Lord.”

18 З ащото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.

For it isn’t he who commends himself who is approved, but whom the Lord commends.