1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

“My spirit is consumed. My days are extinct, And the grave is ready for me.

2 С игурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

Surely there are mockers with me. My eye dwells on their provocation.

3 Д ай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?

“Now give a pledge, be collateral for me with yourself. Who is there who will strike hands with me?

4 З ащото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.

For you have hidden their heart from understanding, Therefore you shall not exalt them.

5 К ойто заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

He who denounces his friends for plunder, Even the eyes of his children shall fail.

6 Т ой ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

“But he has made me a byword of the people. They spit in my face.

7 П омрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.

My eye also is dim by reason of sorrow. All my members are as a shadow.

8 П равдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

Upright men shall be astonished at this. The innocent shall stir up himself against the godless.

9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

Yet shall the righteous hold on his way. He who has clean hands shall grow stronger and stronger.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

But as for you all, come on now again; I shall not find a wise man among you.

11 Д ните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

My days are past, my plans are broken off, as are the thoughts of my heart.

12 Н ощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

They change the night into day, saying ‘The light is near’ in the presence of darkness.

13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

If I look for Sheol as my house, if I have spread my couch in the darkness,

14 А ко съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

If I have said to corruption, ‘You are my father;’ to the worm, ‘My mother,’ and ‘my sister;’

15 Т о где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

where then is my hope? as for my hope, who shall see it?

16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.

Shall it go down with me to the gates of Sheol, or descend together into the dust?”