1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

But on the first day of the week, at early dawn, they and some others came to the tomb, bringing the spices which they had prepared.

2 О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

They found the stone rolled away from the tomb.

3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.

They entered in, and didn’t find the Lord Jesus’ body.

4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.

While they were greatly perplexed about this, behold, two men stood by them in dazzling clothing.

5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

Becoming terrified, they bowed their faces down to the earth. They said to them, “Why do you seek the living among the dead?

6 Н яма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

He isn’t here, but is risen. Remember what he told you when he was still in Galilee,

7 к ато казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.

saying that the Son of Man must be delivered up into the hands of sinful men, and be crucified, and the third day rise again?”

8 И спомниха си думите му.

They remembered his words,

9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

returned from the tomb, and told all these things to the eleven, and to all the rest.

10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.

Now they were Mary Magdalene, Joanna, and Mary the mother of James. The other women with them told these things to the apostles.

11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.

These words seemed to them to be nonsense, and they didn’t believe them.

12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

But Peter got up and ran to the tomb. Stooping and looking in, he saw the strips of linen lying by themselves, and he departed to his home, wondering what had happened.

13 И , ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.

Behold, two of them were going that very day to a village named Emmaus, which was sixty stadia from Jerusalem.

14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.

They talked with each other about all of these things which had happened.

15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

While they talked and questioned together, Jesus himself came near, and went with them.

16 Н о очите им се удържаха да Го не познаят.

But their eyes were kept from recognizing him.

17 И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

He said to them, “What are you talking about as you walk, and are sad?”

18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?

One of them, named Cleopas, answered him, “Are you the only stranger in Jerusalem who doesn’t know the things which have happened there in these days?”

19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;

He said to them, “What things?” They said to him, “The things concerning Jesus, the Nazarene, who was a prophet mighty in deed and word before God and all the people;

20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

and how the chief priests and our rulers delivered him up to be condemned to death, and crucified him.

21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.

But we were hoping that it was he who would redeem Israel. Yes, and besides all this, it is now the third day since these things happened.

22 П ри туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,

Also, certain women of our company amazed us, having arrived early at the tomb;

23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

and when they didn’t find his body, they came saying that they had also seen a vision of angels, who said that he was alive.

24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.

Some of us went to the tomb, and found it just like the women had said, but they didn’t see him.”

25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

He said to them, “Foolish men, and slow of heart to believe in all that the prophets have spoken!

26 Н е трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?

Didn’t the Christ have to suffer these things and to enter into his glory?”

27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.

Beginning from Moses and from all the prophets, he explained to them in all the Scriptures the things concerning himself.

28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.

They came near to the village, where they were going, and he acted like he would go further.

29 Н о те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

They urged him, saying, “Stay with us, for it is almost evening, and the day is almost over.” He went in to stay with them.

30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.

When he had sat down at the table with them, he took the bread and gave thanks. Breaking it, he gave to them.

31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

Their eyes were opened, and they recognized him, and he vanished out of their sight.

32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

They said to one another, “Weren’t our hearts burning within us, while he spoke to us along the way, and while he opened the Scriptures to us?”

33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,

They rose up that very hour, returned to Jerusalem, and found the eleven gathered together, and those who were with them,

34 к оито и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

saying, “The Lord is risen indeed, and has appeared to Simon!”

35 Т е пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

They related the things that happened along the way, and how he was recognized by them in the breaking of the bread.

36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!

As they said these things, Jesus himself stood among them, and said to them, “Peace be to you.”

37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

But they were terrified and filled with fear, and supposed that they had seen a spirit.

38 И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

He said to them, “Why are you troubled? Why do doubts arise in your hearts?

39 П огледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.

See my hands and my feet, that it is truly me. Touch me and see, for a spirit doesn’t have flesh and bones, as you see that I have.”

40 И като рече това, показа им ръцете и нозете си.

When he had said this, he showed them his hands and his feet.

41 Н о понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?

While they still didn’t believe for joy, and wondered, he said to them, “Do you have anything here to eat?”

42 И дадоха му част от печена риба.

They gave him a piece of a broiled fish and some honeycomb.

43 И взе та яде пред тях.

He took them, and ate in front of them.

44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

He said to them, “This is what I told you, while I was still with you, that all things which are written in the law of Moses, the prophets, and the psalms, concerning me must be fulfilled.”

45 Т огава им отвори ума, за да разберат писанията.

Then he opened their minds, that they might understand the Scriptures.

46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

He said to them, “Thus it is written, and thus it was necessary for the Christ to suffer and to rise from the dead the third day,

47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

and that repentance and remission of sins should be preached in his name to all the nations, beginning at Jerusalem.

48 В ие сте свидетели на това.

You are witnesses of these things.

49 И , ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града, докато се облечете със сила от горе.

Behold, I send out the promise of my Father on you. But wait in the city of Jerusalem until you are clothed with power from on high.”

50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.

He led them out as far as Bethany, and he lifted up his hands, and blessed them.

51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.

While he blessed them, he withdrew from them, and was carried up into heaven.

52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

They worshiped him, and returned to Jerusalem with great joy,

53 и бяха постоянно в храма, благославящи Бога..

and were continually in the temple, praising and blessing God. Amen.