1 З атова когато не можахме вече да търпим намерихме за добре да останем сами в Атина;

Therefore when we couldn’t stand it any longer, we thought it good to be left behind at Athens alone,

2 и изпратихме Тимотея нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,

and sent Timothy, our brother and God’s servant in the Good News of Christ, to establish you, and to comfort you concerning your faith;

3 т а да се не колебае никой от тия скърби; защото вие знаете, че на това сме определени.

that no one be moved by these afflictions. For you know that we are appointed to this task.

4 З ащото, когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.

For most certainly, when we were with you, we told you beforehand that we are to suffer affliction, even as it happened, and you know.

5 И по тая причина, когато не можах да търпя, пратих да узнаят за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно.

For this cause I also, when I couldn’t stand it any longer, sent that I might know your faith, for fear that by any means the tempter had tempted you, and our labor would have been in vain.

6 А когато Тимотей дойде още сега при нас, та ни донесе добри вести за вярата и любовта ви, и че имате всякога добри спомени за нас и желаете да ни видите, както и ние вас,

But when Timothy came just now to us from you, and brought us glad news of your faith and love, and that you have good memories of us always, longing to see us, even as we also long to see you;

7 т огава, братя, при всичката наша нужда и скръб, утешихме се за вас поради вярата ви;

for this cause, brothers, we were comforted over you in all our distress and affliction through your faith.

8 п онеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа.

For now we live, if you stand fast in the Lord.

9 З ащото как можем достатъчно да благодарим на Бога за вас поради всичката радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог?

For what thanksgiving can we render again to God for you, for all the joy with which we rejoice for your sakes before our God;

10 Н ощем и денем се молим преусърдно да видим лицето ви и да допълним това, което не достига на вярата ви.

night and day praying exceedingly that we may see your face, and may perfect that which is lacking in your faith?

11 А сам нашият Бог и Отец и нашият Господ Исус дано оправи пътя към вас.

Now may our God and Father himself, and our Lord Jesus Christ, direct our way to you;

12 И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всичките, както и ние преизобилваме към вас,

and the Lord make you to increase and abound in love one toward another, and toward all men, even as we also do toward you,

13 з а да утвърди сърцата ви непорочни в светост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии.

to the end he may establish your hearts blameless in holiness before our God and Father, at the coming of our Lord Jesus with all his saints.