1 П о-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

Better is the poor who walks in his integrity than he who is perverse in his lips and is a fool.

2 Н аистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.

It isn’t good to have zeal without knowledge; nor being hasty with one’s feet and missing the way.

3 Б езумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

The foolishness of man subverts his way; his heart rages against Yahweh.

4 Б огатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,

Wealth adds many friends, but the poor is separated from his friend.

5 Л ъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

A false witness shall not be unpunished. He who pours out lies shall not go free.

6 М нозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

Many will entreat the favor of a ruler, and everyone is a friend to a man who gives gifts.

7 В сичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

All the relatives of the poor shun him: how much more do his friends avoid him! He pursues them with pleas, but they are gone.

8 К ойто придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

He who gets wisdom loves his own soul. He who keeps understanding shall find good.

9 Л ъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

A false witness shall not be unpunished. He who utters lies shall perish.

10 И знежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

Delicate living is not appropriate for a fool, much less for a servant to have rule over princes.

11 Б лагоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

The discretion of a man makes him slow to anger. It is his glory to overlook an offense.

12 Г невът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

The king’s wrath is like the roaring of a lion, but his favor is like dew on the grass.

13 Б езумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

A foolish son is the calamity of his father. A wife’s quarrels are a continual dripping.

14 К ъща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

House and riches are an inheritance from fathers, but a prudent wife is from Yahweh.

15 Л еноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

Slothfulness casts into a deep sleep. The idle soul shall suffer hunger.

16 К ойто пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

He who keeps the commandment keeps his soul, but he who is contemptuous in his ways shall die.

17 К ойто показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

He who has pity on the poor lends to Yahweh; he will reward him.

18 Н аказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

Discipline your son, for there is hope; don’t be a willing party to his death.

19 Я ростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

A hot-tempered man must pay the penalty, for if you rescue him, you must do it again.

20 С лушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.

Listen to counsel and receive instruction, that you may be wise in your latter end.

21 И ма много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

There are many plans in a man’s heart, but Yahweh’s counsel will prevail.

22 М илосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.

That which makes a man to be desired is his kindness. A poor man is better than a liar.

23 С трахът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

The fear of Yahweh leads to life, then contentment; he rests and will not be touched by trouble.

24 Л енивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

The sluggard buries his hand in the dish; he will not so much as bring it to his mouth again.

25 А ко биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

Flog a scoffer, and the simple will learn prudence; rebuke one who has understanding, and he will gain knowledge.

26 К ойто опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

He who robs his father and drives away his mother, is a son who causes shame and brings reproach.

27 П рестани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

If you stop listening to instruction, my son, you will stray from the words of knowledge.

28 Л ошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

A corrupt witness mocks justice, and the mouth of the wicked gulps down iniquity.

29 П рисъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

Penalties are prepared for scoffers, and beatings for the backs of fools.