1 П о-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

2 Н аистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.

Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква <пътя си>.

3 Б езумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

4 Б огатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,

Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.

5 Л ъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

6 М нозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

7 В сичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с <умолителни> думи, но тях ги няма.

8 К ойто придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

9 Л ъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

10 И знежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

11 Б лагоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

12 Г невът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

13 Б езумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

14 К ъща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

15 Л еноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

16 К ойто пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

17 К ойто показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

18 Н аказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го <оставиш да> загине {Или: И да <го> не щади душата ти за викането му.}.

19 Я ростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

20 С лушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.

Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.

21 И ма много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

22 М илосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.

Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

23 С трахът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

Страхът от Господа спомага към живот; Който <го има> ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

24 Л енивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

25 А ко биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

26 К ойто опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

Който опропастява баща си <и> пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

27 П рестани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

28 Л ошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

29 П рисъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.