1 B etter is a poor man who walks in his integrity Than he who is perverse in speech and is a fool.

По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

2 A lso it is not good for a person to be without knowledge, And he who hurries his footsteps errs.

Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква <пътя си>.

3 T he foolishness of man ruins his way, And his heart rages against the Lord.

Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

4 W ealth adds many friends, But a poor man is separated from his friend.

Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.

5 A false witness will not go unpunished, And he who tells lies will not escape.

Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

6 M any will seek the favor of a generous man, And every man is a friend to him who gives gifts.

Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

7 A ll the brothers of a poor man hate him; How much more do his friends abandon him! He pursues them with words, but they are gone.

Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с <умолителни> думи, но тях ги няма.

8 H e who gets wisdom loves his own soul; He who keeps understanding will find good.

Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

9 A false witness will not go unpunished, And he who tells lies will perish.

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

10 L uxury is not fitting for a fool; Much less for a slave to rule over princes.

Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

11 A man’s discretion makes him slow to anger, And it is his glory to overlook a transgression.

Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

12 T he king’s wrath is like the roaring of a lion, But his favor is like dew on the grass.

Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

13 A foolish son is destruction to his father, And the contentions of a wife are a constant dripping.

Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

14 H ouse and wealth are an inheritance from fathers, But a prudent wife is from the Lord.

Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

15 L aziness casts into a deep sleep, And an idle man will suffer hunger.

Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

16 H e who keeps the commandment keeps his soul, But he who is careless of conduct will die.

Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

17 O ne who is gracious to a poor man lends to the Lord, And He will repay him for his good deed.

Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

18 D iscipline your son while there is hope, And do not desire his death.

Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го <оставиш да> загине {Или: И да <го> не щади душата ти за викането му.}.

19 A man of great anger will bear the penalty, For if you rescue him, you will only have to do it again.

Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

20 L isten to counsel and accept discipline, That you may be wise the rest of your days.

Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.

21 M any plans are in a man’s heart, But the counsel of the Lord will stand.

Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

22 W hat is desirable in a man is his kindness, And it is better to be a poor man than a liar.

Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

23 T he fear of the Lord leads to life, So that one may sleep satisfied, untouched by evil.

Страхът от Господа спомага към живот; Който <го има> ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

24 T he sluggard buries his hand in the dish, But will not even bring it back to his mouth.

Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

25 S trike a scoffer and the naive may become shrewd, But reprove one who has understanding and he will gain knowledge.

Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

26 H e who assaults his father and drives his mother away Is a shameful and disgraceful son.

Който опропастява баща си <и> пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

27 C ease listening, my son, to discipline, And you will stray from the words of knowledge.

Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

28 A rascally witness makes a mockery of justice, And the mouth of the wicked spreads iniquity.

Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

29 J udgments are prepared for scoffers, And blows for the back of fools.

Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.