1 “ But now those younger than I mock me, Whose fathers I disdained to put with the dogs of my flock.

Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

2 “ Indeed, what good was the strength of their hands to me? Vigor had perished from them.

Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

3 “ From want and famine they are gaunt Who gnaw the dry ground by night in waste and desolation,

От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4 W ho pluck mallow by the bushes, And whose food is the root of the broom shrub.

Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

5 “ They are driven from the community; They shout against them as against a thief,

Бяха изпъдени измежду <човеците>, Които викаха подир тях като подир крадци.

6 S o that they dwell in dreadful valleys, In holes of the earth and of the rocks.

Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

7 “ Among the bushes they cry out; Under the nettles they are gathered together.

Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;

8 “ Fools, even those without a name, They were scourged from the land.

Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

9 “ And now I have become their taunt, I have even become a byword to them.

А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

10 “ They abhor me and stand aloof from me, And they do not refrain from spitting at my face.

Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

11 “ Because He has loosed His bowstring and afflicted me, They have cast off the bridle before me.

Тъй като <Бог> е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.

12 “ On the right hand their brood arises; They thrust aside my feet and build up against me their ways of destruction.

Отдясно въстават <тия> изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},

13 “ They break up my path, They profit from my destruction; No one restrains them.

Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

14 “ As through a wide breach they come, Amid the tempest they roll on.

Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се <върху мене>.

15 “ Terrors are turned against me; They pursue my honor as the wind, And my prosperity has passed away like a cloud.

Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

16 “ And now my soul is poured out within me; Days of affliction have seized me.

И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

17 “ At night it pierces my bones within me, And my gnawing pains take no rest.

През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.

18 “ By a great force my garment is distorted; It binds me about as the collar of my coat.

<Само> с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.

19 “ He has cast me into the mire, And I have become like dust and ashes.

<Бог> ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

20 “ I cry out to You for help, but You do not answer me; I stand up, and You turn Your attention against me.

Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти <просто> ме поглеждаш.

21 “ You have become cruel to me; With the might of Your hand You persecute me.

Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

22 “ You lift me up to the wind and cause me to ride; And You dissolve me in a storm.

Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

23 “ For I know that You will bring me to death And to the house of meeting for all living.

Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

24 “ Yet does not one in a heap of ruins stretch out his hand, Or in his disaster therefore cry out for help?

Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

25 “ Have I not wept for the one whose life is hard? Was not my soul grieved for the needy?

Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

26 “ When I expected good, then evil came; When I waited for light, then darkness came.

Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

27 “ I am seething within and cannot relax; Days of affliction confront me.

Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

28 “ I go about mourning without comfort; I stand up in the assembly and cry out for help.

Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

29 “ I have become a brother to jackals And a companion of ostriches.

Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

30 “ My skin turns black on me, And my bones burn with fever.

Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

31 “ Therefore my harp is turned to mourning, And my flute to the sound of those who weep.

<Затова> арфата ми <се измени> в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.