1 A fterward Job opened his mouth and cursed the day of his birth.

След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

2 A nd Job said,

Иов, проговаряйки, рече: -

3 “ Let the day perish on which I was to be born, And the night which said, ‘A boy is conceived.’

Да погине денят, в който се родих, И нощта, <в която> се каза, роди се мъжко.

4 “ May that day be darkness; Let not God above care for it, Nor light shine on it.

Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

5 “ Let darkness and black gloom claim it; Let a cloud settle on it; Let the blackness of the day terrify it.

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

6 “ As for that night, let darkness seize it; Let it not rejoice among the days of the year; Let it not come into the number of the months.

Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

7 “ Behold, let that night be barren; Let no joyful shout enter it.

Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

8 “ Let those curse it who curse the day, Who are prepared to rouse Leviathan.

Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

9 “ Let the stars of its twilight be darkened; Let it wait for light but have none, And let it not see the breaking dawn;

Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

10 B ecause it did not shut the opening of my mother’s womb, Or hide trouble from my eyes.

Защото не затвори вратата на <майчината ми> утроба, И не скри скръбта от очите ми.

11 “ Why did I not die at birth, Come forth from the womb and expire?

Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

12 “ Why did the knees receive me, And why the breasts, that I should suck?

Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?

13 “ For now I would have lain down and been quiet; I would have slept then, I would have been at rest,

Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

14 W ith kings and with counselors of the earth, Who rebuilt ruins for themselves;

Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

15 O r with princes who had gold, Who were filling their houses with silver.

Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

16 “ Or like a miscarriage which is discarded, I would not be, As infants that never saw light.

Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

17 “ There the wicked cease from raging, And there the weary are at rest.

Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

18 “ The prisoners are at ease together; They do not hear the voice of the taskmaster.

Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

19 “ The small and the great are there, And the slave is free from his master.

Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

20 “ Why is light given to him who suffers, And life to the bitter of soul,

Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

21 W ho long for death, but there is none, And dig for it more than for hidden treasures,

Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

22 W ho rejoice greatly, And exult when they find the grave?

Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

23 “ Why is light given to a man whose way is hidden, And whom God has hedged in?

<Защо се дава видело> на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

24 “ For my groaning comes at the sight of my food, And my cries pour out like water.

Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

25 “ For what I fear comes upon me, And what I dread befalls me.

Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

26 “ I am not at ease, nor am I quiet, And I am not at rest, but turmoil comes.”

Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.