1 N ow in the second year of the reign of Nebuchadnezzar, Nebuchadnezzar had dreams; and his spirit was troubled and his sleep left him.

И във втората година от царуването на Навуходоносора, Навуходоносор видя сънища, <от които> духът му се смути и сънят побягна от него.

2 T hen the king gave orders to call in the magicians, the conjurers, the sorcerers and the Chaldeans to tell the king his dreams. So they came in and stood before the king.

Тогава царят заповяда да повикат врачовете и вражарите, омаятелите и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И тъй, те влязоха и застанаха пред царя.

3 T he king said to them, “I had a dream and my spirit is anxious to understand the dream.”

И царят им рече: Видях сън; и духът ми се смущава за да разбера съня.

4 T hen the Chaldeans spoke to the king in Aramaic: “ O king, live forever! Tell the dream to your servants, and we will declare the interpretation.”

Тогава халдейците говориха на царя на сирийски, казвайки: Царю, да си жив до веки! кажи съня на слугите си, и ние ще явим значението <му>.

5 T he king replied to the Chaldeans, “ The command from me is firm: if you do not make known to me the dream and its interpretation, you will be torn limb from limb and your houses will be made a rubbish heap.

В отговор царят рече на халдейците: Указът излезе от мене; ако не ми явите съня и значението му, ще бъдете разсечени, и къщите ви ще се обърнат на бунища;

6 B ut if you declare the dream and its interpretation, you will receive from me gifts and a reward and great honor; therefore declare to me the dream and its interpretation.”

но ако явите съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест. Явете ми, прочее, съня и значението му.

7 T hey answered a second time and said, “Let the king tell the dream to his servants, and we will declare the interpretation.”

Те отговаряйки втори път рекоха: Нека каже царят съня на слугите си, и ние ще явим значението му.

8 T he king replied, “I know for certain that you are bargaining for time, inasmuch as you have seen that the command from me is firm,

В отговор царят рече: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, че указът излезе от мене.

9 t hat if you do not make the dream known to me, there is only one decree for you. For you have agreed together to speak lying and corrupt words before me until the situation is changed; therefore tell me the dream, that I may know that you can declare to me its interpretation.”

Обаче, ако не ми явите съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене додето се измени решението {Еврейски: времето.} <ми>. Кажете ми, прочее, съня, и аз ще узная, че можете да ми явите и значението му.

10 T he Chaldeans answered the king and said, “There is not a man on earth who could declare the matter for the king, inasmuch as no great king or ruler has ever asked anything like this of any magician, conjurer or Chaldean.

Халдейците отговаряйки пред царя рекоха: Няма човек на света, който да може да яви тая царска работа; защото няма цар, господар, или управител, който да е изискал такова нещо от врач, или вражар, или халдеец.

11 M oreover, the thing which the king demands is difficult, and there is no one else who could declare it to the king except gods, whose dwelling place is not with mortal flesh.”

Това нещо, което царят изисква е мъчно; и няма друг, който би могъл да го яви пред царя, освен боговете, чието жилище не е между човеците {Еврейски: не е с плът.}.

12 B ecause of this the king became indignant and very furious and gave orders to destroy all the wise men of Babylon.

Затова царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всичките вавилонски мъдреци.

13 S o the decree went forth that the wise men should be slain; and they looked for Daniel and his friends to kill them.

И тъй като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниила и другарите му за да ги убият.

14 T hen Daniel replied with discretion and discernment to Arioch, the captain of the king’s bodyguard, who had gone forth to slay the wise men of Babylon;

Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители, Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.

15 h e said to Arioch, the king’s commander, “For what reason is the decree from the king so urgent?” Then Arioch informed Daniel about the matter.

Отговаряйки той рече на царския началник Ариох: Защо е тоя царски указ тъй прибързан? Тогава Ариох яви работата на Даниила.

16 S o Daniel went in and requested of the king that he would give him time, in order that he might declare the interpretation to the king.

И Даниил влезе и помоли царя да му даде време за да яви на царя значението на <съня>.

17 T hen Daniel went to his house and informed his friends, Hananiah, Mishael and Azariah, about the matter,

Тогава Даниил отиде в къщата си и яви това нещо на другарите си Анания, Мисаила и Азария,

18 s o that they might request compassion from the God of heaven concerning this mystery, so that Daniel and his friends would not be destroyed with the rest of the wise men of Babylon. The Secret Is Revealed to Daniel

за да просят милост от небесния Бог досежно тая тайна, тъй щото да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.

19 T hen the mystery was revealed to Daniel in a night vision. Then Daniel blessed the God of heaven;

Тогава се откри тайната на Даниила в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори.

20 D aniel said, “Let the name of God be blessed forever and ever, For wisdom and power belong to Him.

Даниил рече: Да бъде благословено името Божие От века и до века; Защото мъдростта и силата са Негови.

21 “ It is He who changes the times and the epochs; He removes kings and establishes kings; He gives wisdom to wise men And knowledge to men of understanding.

Той изменява времената и годините; Сваля царе и поставя царе; Той е, който дава мъдрост на мъдрите И знание на разумните.

22 “ It is He who reveals the profound and hidden things; He knows what is in the darkness, And the light dwells with Him.

Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; И светлината обитава с Него.

23 “ To You, O God of my fathers, I give thanks and praise, For You have given me wisdom and power; Even now You have made known to me what we requested of You, For You have made known to us the king’s matter.”

На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря, И Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила Като си ми открил онова, Което попросих от Тебе, Защото си ни открил царската работа.

24 T herefore, Daniel went in to Arioch, whom the king had appointed to destroy the wise men of Babylon; he went and spoke to him as follows: “ Do not destroy the wise men of Babylon! Take me into the king’s presence, and I will declare the interpretation to the king.”

И тъй, Даниил влезе при Ариоха, когото царят бе назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе рече му така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя, и аз ще явя на царя значението <на съня>.

25 T hen Arioch hurriedly brought Daniel into the king’s presence and spoke to him as follows: “I have found a man among the exiles from Judah who can make the interpretation known to the king!”

Тогава Ариох побърза да въведе Даниила пред царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще яви на царя значението.

26 T he king said to Daniel, whose name was Belteshazzar, “Are you able to make known to me the dream which I have seen and its interpretation?”

Царят проговаряйки рече на Даниила, чието име бе Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях и значението му?

27 D aniel answered before the king and said, “As for the mystery about which the king has inquired, neither wise men, conjurers, magicians nor diviners are able to declare it to the king.

В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя ни мъдреци, ни вражари, ни врачове, ни астролози.

28 H owever, there is a God in heaven who reveals mysteries, and He has made known to King Nebuchadnezzar what will take place in the latter days. This was your dream and the visions in your mind while on your bed.

Но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносора онова що има да стане в последните дни. Ето сънят ти и това, което си видял в главата си, на леглото си;

29 A s for you, O king, while on your bed your thoughts turned to what would take place in the future; and He who reveals mysteries has made known to you what will take place.

Царю, размишленията ти дойдоха <в ума ти> на леглото ти за онова, което има да стане по-после; и Оня, Който открива тайни, ти е явил онова що има да стане.

30 B ut as for me, this mystery has not been revealed to me for any wisdom residing in me more than in any other living man, but for the purpose of making the interpretation known to the king, and that you may understand the thoughts of your mind. The King’s Dream

Но колкото за мене тая тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която имам аз повече от всичките живи, но за да се открие на царя значението <на съня>, и за да разбереш размишленията на сърцето си.

31 “ You, O king, were looking and behold, there was a single great statue; that statue, which was large and of extraordinary splendor, was standing in front of you, and its appearance was awesome.

Ти, царю, си видял, и ето голям образ. Тоя образ, който е бил велик, и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред тебе; и изгледът му е бил страшен.

32 T he head of that statue was made of fine gold, its breast and its arms of silver, its belly and its thighs of bronze,

Главата на тоя образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед,

33 i ts legs of iron, its feet partly of iron and partly of clay.

краката му от желязо, нозете му отчасти от желязо, а отчасти от кал.

34 Y ou continued looking until a stone was cut out without hands, and it struck the statue on its feet of iron and clay and crushed them.

Ти си гледал догдето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.

35 T hen the iron, the clay, the bronze, the silver and the gold were crushed all at the same time and became like chaff from the summer threshing floors; and the wind carried them away so that not a trace of them was found. But the stone that struck the statue became a great mountain and filled the whole earth. The Interpretation—Babylon the First Kingdom

Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж, и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл, и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.

36 “ This was the dream; now we will tell its interpretation before the king.

Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му.

37 Y ou, O king, are the king of kings, to whom the God of heaven has given the kingdom, the power, the strength and the glory;

Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;

38 a nd wherever the sons of men dwell, or the beasts of the field, or the birds of the sky, He has given them into your hand and has caused you to rule over them all. You are the head of gold. Medo-Persia and Greece

и където и да живеят човеците, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка, и те е поставил господар над всички тях. Ти си оная златна глава.

39 A fter you there will arise another kingdom inferior to you, then another third kingdom of bronze, which will rule over all the earth. Rome

И подир тебе ще се издигне друго царство по-долно от твоето, и друго трето царство от мед, което ще обладае целия свят.

40 T hen there will be a fourth kingdom as strong as iron; inasmuch as iron crushes and shatters all things, so, like iron that breaks in pieces, it will crush and break all these in pieces.

Ще се <издигне> и четвърто царство яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива както желязото, което строшава всичко.

41 I n that you saw the feet and toes, partly of potter’s clay and partly of iron, it will be a divided kingdom; but it will have in it the toughness of iron, inasmuch as you saw the iron mixed with common clay.

А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има <нещо> от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.

42 A s the toes of the feet were partly of iron and partly of pottery, so some of the kingdom will be strong and part of it will be brittle.

И както пръстите на нозете са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко.

43 A nd in that you saw the iron mixed with common clay, they will combine with one another in the seed of men; but they will not adhere to one another, even as iron does not combine with pottery. The Divine Kingdom

И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на <други родове> човеци; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.

44 I n the days of those kings the God of heaven will set up a kingdom which will never be destroyed, and that kingdom will not be left for another people; it will crush and put an end to all these kingdoms, but it will itself endure forever.

И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века.

45 I nasmuch as you saw that a stone was cut out of the mountain without hands and that it crushed the iron, the bronze, the clay, the silver and the gold, the great God has made known to the king what will take place in the future; so the dream is true and its interpretation is trustworthy.” Daniel Promoted

Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което има да стане по-после. Сънят е истинен, и тълкуванието му вярно.

46 T hen King Nebuchadnezzar fell on his face and did homage to Daniel, and gave orders to present to him an offering and fragrant incense.

Тогава цар Навуходоносор падна на лице та се поклони на Даниила и заповяда да му принесат принос и кадения.

47 T he king answered Daniel and said, “Surely your God is a God of gods and a Lord of kings and a revealer of mysteries, since you have been able to reveal this mystery.”

Царят, отговаряйки на Даниила, рече: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тая тайна.

48 T hen the king promoted Daniel and gave him many great gifts, and he made him ruler over the whole province of Babylon and chief prefect over all the wise men of Babylon.

Тогава царят възвеличи Даниила, даде му много и големи подаръци и го постави управител над цялата вавилонска област и началник на управителите над всичките вавилонски мъдреци.

49 A nd Daniel made request of the king, and he appointed Shadrach, Meshach and Abed-nego over the administration of the province of Babylon, while Daniel was at the king’s court.

И Даниил измоли от царя, и той постави Седраха, Мисаха и Авденаго над работите на вавилонската област; а Даниил беше в царския дворец.