1 A nd He began to speak to them in parables: “ A man planted a vineyard and put a wall around it, and dug a vat under the wine press and built a tower, and rented it out to vine-growers and went on a journey.

И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

2 A t the harvest time he sent a slave to the vine-growers, in order to receive some of the produce of the vineyard from the vine-growers.

И във времето на <плода> изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

3 T hey took him, and beat him and sent him away empty-handed.

А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

4 A gain he sent them another slave, and they wounded him in the head, and treated him shamefully.

Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

5 A nd he sent another, and that one they killed; and so with many others, beating some and killing others.

Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, <от които> едни биха, а други убиха.

6 H e had one more to send, a beloved son; he sent him last of all to them, saying, ‘They will respect my son.’

Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.

7 B ut those vine-growers said to one another, ‘This is the heir; come, let us kill him, and the inheritance will be ours!’

А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

8 T hey took him, and killed him and threw him out of the vineyard.

И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.

9 W hat will the owner of the vineyard do? He will come and destroy the vine-growers, and will give the vineyard to others.

Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

10 H ave you not even read this Scripture: ‘ The stone which the builders rejected, This became the chief corner stone;

Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,

11 T his came about from the Lord, And it is marvelous in our eyes ’?”

От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

12 A nd they were seeking to seize Him, and yet they feared the people, for they understood that He spoke the parable against them. And so they left Him and went away. Jesus Answers the Pharisees, Sadducees and Scribes

И< първенците> искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

13 T hen they sent some of the Pharisees and Herodians to Him in order to trap Him in a statement.

Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.

14 T hey came and said to Him, “Teacher, we know that You are truthful and defer to no one; for You are not partial to any, but teach the way of God in truth. Is it lawful to pay a poll-tax to Caesar, or not?

И те, като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

15 S hall we pay or shall we not pay?” But He, knowing their hypocrisy, said to them, “Why are you testing Me? Bring Me a denarius to look at.”

Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

16 T hey brought one. And He said to them, “Whose likeness and inscription is this?” And they said to Him, “Caesar’s.”

И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.

17 A nd Jesus said to them, “ Render to Caesar the things that are Caesar’s, and to God the things that are God’s.” And they were amazed at Him.

Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

18 S ome Sadducees (who say that there is no resurrection) came to Jesus, and began questioning Him, saying,

След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:

19 “ Teacher, Moses wrote for us that if a man’s brother dies and leaves behind a wife and leaves no child, his brother should marry the wife and raise up children to his brother.

Учителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.

20 T here were seven brothers; and the first took a wife, and died leaving no children.

Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.

21 T he second one married her, and died leaving behind no children; and the third likewise;

Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.

22 a nd so all seven left no children. Last of all the woman died also.

И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.

23 I n the resurrection, when they rise again, which one’s wife will she be? For all seven had married her.”

Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

24 J esus said to them, “Is this not the reason you are mistaken, that you do not understand the Scriptures or the power of God?

Исус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила?

25 F or when they rise from the dead, they neither marry nor are given in marriage, but are like angels in heaven.

Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

26 B ut regarding the fact that the dead rise again, have you not read in the book of Moses, in the passage about the burning bush, how God spoke to him, saying, ‘ I am the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob ’?

А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, <на мястото>, при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

27 H e is not the God of the dead, but of the living; you are greatly mistaken.”

Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

28 O ne of the scribes came and heard them arguing, and recognizing that He had answered them well, asked Him, “What commandment is the foremost of all?”

А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

29 J esus answered, “The foremost is, ‘ Hear, O Israel! The Lord our God is one Lord;

Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

30 a nd you shall love the Lord your God with all your heart, and with all your soul, and with all your mind, and with all your strength.’

и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

31 T he second is this, ‘ You shall love your neighbor as yourself.’ There is no other commandment greater than these.”

А ето втората <заповед:> "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

32 T he scribe said to Him, “Right, Teacher; You have truly stated that He is One, and there is no one else besides Him;

И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че <Бог> е един; и няма друг освен Него;

33 a nd to love Him with all the heart and with all the understanding and with all the strength, and to love one’s neighbor as himself, is much more than all burnt offerings and sacrifices.”

и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

34 W hen Jesus saw that he had answered intelligently, He said to him, “You are not far from the kingdom of God.” After that, no one would venture to ask Him any more questions.

Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

35 A nd Jesus began to say, as He taught in the temple, “How is it that the scribes say that the Christ is the son of David?

И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?

36 D avid himself said in the Holy Spirit, ‘ The Lord said to my Lord, “ Sit at My right hand, Until I put Your enemies beneath Your feet.”’

Сам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".

37 D avid himself calls Him ‘Lord’; so in what sense is He his son?” And the large crowd enjoyed listening to Him.

Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

38 I n His teaching He was saying: “Beware of the scribes who like to walk around in long robes, and like respectful greetings in the market places,

И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и <да приемат> поздравите по пазарите,

39 a nd chief seats in the synagogues and places of honor at banquets,

и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

40 w ho devour widows’ houses, and for appearance’s sake offer long prayers; these will receive greater condemnation.” The Widow’s Mite

тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

41 A nd He sat down opposite the treasury, and began observing how the people were putting money into the treasury; and many rich people were putting in large sums.

И като седна <Исус> срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

42 A poor widow came and put in two small copper coins, which amount to a cent.

А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

43 C alling His disciples to Him, He said to them, “Truly I say to you, this poor widow put in more than all the contributors to the treasury;

И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

44 f or they all put in out of their surplus, but she, out of her poverty, put in all she owned, all she had to live on.”

защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.