1 U nder these circumstances, after so many thousands of people had gathered together that they were stepping on one another, He began saying to His disciples first of all, “ Beware of the leaven of the Pharisees, which is hypocrisy.

Между това, като се събра едно многохилядно множество, до толкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

2 B ut there is nothing covered up that will not be revealed, and hidden that will not be known.

Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

3 A ccordingly, whatever you have said in the dark will be heard in the light, and what you have whispered in the inner rooms will be proclaimed upon the housetops.

Затова, каквото сте говорили в тъмно ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи ще се разгласи от покрива.

4 “ I say to you, My friends, do not be afraid of those who kill the body and after that have no more that they can do.

А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.

5 B ut I will warn you whom to fear: fear the One who, after He has killed, has authority to cast into hell; yes, I tell you, fear Him!

Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от него да се боите.

6 A re not five sparrows sold for two cents? Yet not one of them is forgotten before God.

Не продават ли се пет врабчета за два асария? и ни едно от тях не е забравено пред Бога.

7 I ndeed, the very hairs of your head are all numbered. Do not fear; you are more valuable than many sparrows.

Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчета.

8 “ And I say to you, everyone who confesses Me before men, the Son of Man will confess him also before the angels of God;

И казвам ви: Всеки който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;

9 b ut he who denies Me before men will be denied before the angels of God.

но ако се отрече някой от Мене пред човеците ще бъде отречен пред Божиите ангели.

10 A nd everyone who speaks a word against the Son of Man, it will be forgiven him; but he who blasphemes against the Holy Spirit, it will not be forgiven him.

И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Светия Дух, няма да му се прости.

11 W hen they bring you before the synagogues and the rulers and the authorities, do not worry about how or what you are to speak in your defense, or what you are to say;

И когато ви заведат в синагогите и <пред> началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.

12 f or the Holy Spirit will teach you in that very hour what you ought to say.” Covetousness Denounced

Защото Светият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

13 S omeone in the crowd said to Him, “Teacher, tell my brother to divide the family inheritance with me.”

И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.

14 B ut He said to him, “ Man, who appointed Me a judge or arbitrator over you?”

А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?

15 T hen He said to them, “ Beware, and be on your guard against every form of greed; for not even when one has an abundance does his life consist of his possessions.”

И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.

16 A nd He told them a parable, saying, “The land of a rich man was very productive.

И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.

17 A nd he began reasoning to himself, saying, ‘What shall I do, since I have no place to store my crops?’

И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си.

18 T hen he said, ‘This is what I will do: I will tear down my barns and build larger ones, and there I will store all my grain and my goods.

И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.

19 A nd I will say to my soul, “Soul, you have many goods laid up for many years to come; take your ease, eat, drink and be merry.”’

И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.

20 B ut God said to him, ‘ You fool! This very night your soul is required of you; and now who will own what you have prepared?’

А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?

21 S o is the man who stores up treasure for himself, and is not rich toward God.”

Така <става> с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.

22 A nd He said to His disciples, “ For this reason I say to you, do not worry about your life, as to what you will eat; nor for your body, as to what you will put on.

Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота <си>, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.

23 F or life is more than food, and the body more than clothing.

Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.

24 C onsider the ravens, for they neither sow nor reap; they have no storeroom nor barn, and yet God feeds them; how much more valuable you are than the birds!

Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!

25 A nd which of you by worrying can add a single hour to his life’s span?

И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

26 I f then you cannot do even a very little thing, why do you worry about other matters?

И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?

27 C onsider the lilies, how they grow: they neither toil nor spin; but I tell you, not even Solomon in all his glory clothed himself like one of these.

Разгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.

28 B ut if God so clothes the grass in the field, which is alive today and tomorrow is thrown into the furnace, how much more will He clothe you? You men of little faith!

И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече <ще облича> вас, маловери!

29 A nd do not seek what you will eat and what you will drink, and do not keep worrying.

И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;

30 F or all these things the nations of the world eagerly seek; but your Father knows that you need these things.

защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.

31 B ut seek His kingdom, and these things will be added to you.

Но търсете царство и това ще ви се прибави.

32 D o not be afraid, little flock, for your Father has chosen gladly to give you the kingdom.

Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.

33 “ Sell your possessions and give to charity; make yourselves money belts which do not wear out, an unfailing treasure in heaven, where no thief comes near nor moth destroys.

Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.

34 F or where your treasure is, there your heart will be also. Be in Readiness

Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

35 “ Be dressed in readiness, and keep your lamps lit.

Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;

36 B e like men who are waiting for their master when he returns from the wedding feast, so that they may immediately open the door to him when he comes and knocks.

и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.

37 B lessed are those slaves whom the master will find on the alert when he comes; truly I say to you, that he will gird himself to serve, and have them recline at the table, and will come up and wait on them.

Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

38 W hether he comes in the second watch, or even in the third, and finds them so, blessed are those slaves.

И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.

39 “ But be sure of this, that if the head of the house had known at what hour the thief was coming, he would not have allowed his house to be broken into.

Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.

40 Y ou too, be ready; for the Son of Man is coming at an hour that you do not expect.”

Бъдете, <прочее>, и вие готови; защото в час, когато< го> не мислите, Човешкият Син ще дойде.

41 P eter said, “Lord, are You addressing this parable to us, or to everyone else as well?”

Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или на всичките?

42 A nd the Lord said, “ Who then is the faithful and sensible steward, whom his master will put in charge of his servants, to give them their rations at the proper time?

Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?

43 B lessed is that slave whom his master finds so doing when he comes.

Блажен онзи слуга, чиито господар, когато си дойде, го намери, че прави така.

44 T ruly I say to you that he will put him in charge of all his possessions.

Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

45 B ut if that slave says in his heart, ‘My master will be a long time in coming,’ and begins to beat the slaves, both men and women, and to eat and drink and get drunk;

Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата, и момичетата, да яде, да пие и да се опива,

46 t he master of that slave will come on a day when he does not expect him and at an hour he does not know, and will cut him in pieces, and assign him a place with the unbelievers.

то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.

47 A nd that slave who knew his master’s will and did not get ready or act in accord with his will, will receive many lashes,

И онзи слуга, като е знаел волята на Господаря си, но не е приготвил нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.

48 b ut the one who did not know it, and committed deeds worthy of a flogging, will receive but few. From everyone who has been given much, much will be required; and to whom they entrusted much, of him they will ask all the more. Christ Divides Men

А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.

49 “ I have come to cast fire upon the earth; and how I wish it were already kindled!

Огън дойдох да хвърля на земята; и какво <повече> да искам, ако се е вече запалил?

50 B ut I have a baptism to undergo, and how distressed I am until it is accomplished!

Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!

51 D o you suppose that I came to grant peace on earth? I tell you, no, but rather division;

Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.

52 f or from now on five members in one household will be divided, three against two and two against three.

Защото от сега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима.

53 T hey will be divided, father against son and son against father, mother against daughter and daughter against mother, mother-in-law against daughter-in-law and daughter-in-law against mother-in-law.”

Ще се разделят баща против син, и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.

54 A nd He was also saying to the crowds, “ When you see a cloud rising in the west, immediately you say, ‘A shower is coming,’ and so it turns out.

Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.

55 A nd when you see a south wind blowing, you say, ‘It will be a hot day,’ and it turns out that way.

И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега; и става.

56 Y ou hypocrites! You know how to analyze the appearance of the earth and the sky, but why do you not analyze this present time?

Лицемери! лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?

57 “ And why do you not even on your own initiative judge what is right?

А защо и от само себе си не съдите що е право?

58 F or while you are going with your opponent to appear before the magistrate, on your way there make an effort to settle with him, so that he may not drag you before the judge, and the judge turn you over to the officer, and the officer throw you into prison.

Защото, когато отиваш с противника си <да се явиш> пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията, и съдията <да> те предаде на служителя, и служителят <да> те хвърли в тъмница.

59 I say to you, you will not get out of there until you have paid the very last cent.”

Казвам ти, никак няма да излезеш от там докле не изплатиш и най-последното петаче.