1 B y the rivers of Babylon, There we sat down and wept, When we remembered Zion.

(По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 U pon the willows in the midst of it We hung our harps.

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 F or there our captors demanded of us songs, And our tormentors mirth, saying, “Sing us one of the songs of Zion.”

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, <поискаха> веселие, <казвайки>: Попейте ни от сионските песни.

4 H ow can we sing the Lord’s song In a foreign land?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 I f I forget you, O Jerusalem, May my right hand forget her skill.

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми <изкуството си!>

6 M ay my tongue cling to the roof of my mouth If I do not remember you, If I do not exalt Jerusalem Above my chief joy.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 R emember, O Lord, against the sons of Edom The day of Jerusalem, Who said, “Raze it, raze it To its very foundation.”

Помни, Господи, против едомците Деня <на разорението> на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете <го> до основата му!

8 O daughter of Babylon, you devastated one, How blessed will be the one who repays you With the recompense with which you have repaid us.

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 H ow blessed will be the one who seizes and dashes your little ones Against the rock.

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!