1 B y the rivers of Babylon, there we sat down, yea, we wept, when we remembered Zion.

(По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 W e hanged our harps upon the willows in the midst thereof.

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 F or there they that carried us away captive required of us a song; and they that wasted us required of us mirth, saying, Sing us one of the songs of Zion.

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, <поискаха> веселие, <казвайки>: Попейте ни от сионските песни.

4 H ow shall we sing the Lord’s song in a strange land?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 I f I forget thee, O Jerusalem, let my right hand forget her cunning.

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми <изкуството си!>

6 I f I do not remember thee, let my tongue cleave to the roof of my mouth; if I prefer not Jerusalem above my chief joy.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 R emember, O Lord, the children of Edom in the day of Jerusalem; who said, Rase it, rase it, even to the foundation thereof.

Помни, Господи, против едомците Деня <на разорението> на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете <го> до основата му!

8 O daughter of Babylon, who art to be destroyed; happy shall he be, that rewardeth thee as thou hast served us.

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 H appy shall he be, that taketh and dasheth thy little ones against the stones.

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!