1 M y son, forget not my law; but let thine heart keep my commandments:

Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,

2 f or length of days, and long life, and peace, shall they add to thee.

Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.

3 L et not mercy and truth forsake thee: bind them about thy neck; write them upon the table of thine heart:

Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.

4 s o shalt thou find favour and good understanding in the sight of God and man.

Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.

5 T rust in the Lord with all thine heart; and lean not unto thine own understanding.

Уповавай на Господа от все сърце, И не се облягай на своя разум.

6 I n all thy ways acknowledge him, and he shall direct thy paths.

Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.

7 B e not wise in thine own eyes: fear the Lord, and depart from evil.

Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

8 I t shall be health to thy navel, and marrow to thy bones.

Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за костите ти.

9 H onour the Lord with thy substance, and with the firstfruits of all thine increase:

Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.

10 s o shall thy barns be filled with plenty, and thy presses shall burst out with new wine.

Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.

11 M y son, despise not the chastening of the Lord; neither be weary of his correction:

Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,

12 f or whom the Lord loveth he correcteth; even as a father the son in whom he delighteth.

Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.

13 H appy is the man that findeth wisdom, and the man that getteth understanding.

Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,

14 F or the merchandise of it is better than the merchandise of silver, and the gain thereof than fine gold.

Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея <по-скъпа> от чисто злато.

15 S he is more precious than rubies: and all the things thou canst desire are not to be compared unto her.

Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

16 L ength of days is in her right hand; and in her left hand riches and honour.

Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.

17 H er ways are ways of pleasantness, and all her paths are peace.

Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.

18 S he is a tree of life to them that lay hold upon her: and happy is every one that retaineth her.

Тя е дърво на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.

19 T he Lord by wisdom hath founded the earth; by understanding hath he established the heavens.

С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.

20 B y his knowledge the depths are broken up, and the clouds drop down the dew.

Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.

21 M y son, let not them depart from thine eyes: keep sound wisdom and discretion:

Сине мой, тия <неща> да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,

22 s o shall they be life unto thy soul, and grace to thy neck.

Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.

23 T hen shalt thou walk in thy way safely, and thy foot shall not stumble.

Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.

24 W hen thou liest down, thou shalt not be afraid: yea, thou shalt lie down, and thy sleep shall be sweet.

Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

25 B e not afraid of sudden fear, neither of the desolation of the wicked, when it cometh.

Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,

26 F or the Lord shall be thy confidence, and shall keep thy foot from being taken.

Защото Господ ще бъде твое упование, И ще опази ногата ти да се не хване.

27 W ithhold not good from them to whom it is due, when it is in the power of thine hand to do it.

Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да <им> го направиш.

28 S ay not unto thy neighbour, Go, and come again, and to morrow I will give; when thou hast it by thee.

Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си <това, което му се пада>.

29 D evise not evil against thy neighbour, seeing he dwelleth securely by thee.

Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.

30 S trive not with a man without cause, if he have done thee no harm.

Не се карай с някого без причина Като не ти е направил зло.

31 E nvy thou not the oppressor, and choose none of his ways.

Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,

32 F or the froward is abomination to the Lord: but his secret is with the righteous.

Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.

33 T he curse of the Lord is in the house of the wicked: but he blesseth the habitation of the just.

Проклятия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.

34 S urely he scorneth the scorners: but he giveth grace unto the lowly.

Наистина Той се присмива на присмивачите, А на смирените дава благодат.

35 T he wise shall inherit glory: but shame shall be the promotion of fools.

Мъдрите ще наследят слава, А безумните ще отнесат срам.