1 N ow behold, there came a man of God from Judah to Bethel by the word of the Lord, while Jeroboam was standing by the altar to burn incense.

И, ето, един Божий човек дойде от Юда във Ветил чрез Господното слово; а Еровоам стоеше при жертвеника за да покади.

2 H e cried against the altar by the word of the Lord, and said, “O altar, altar, thus says the Lord, ‘Behold, a son shall be born to the house of David, Josiah by name; and on you he shall sacrifice the priests of the high places who burn incense on you, and human bones shall be burned on you.’”

И <човекът> извика против жертвеника чрез Господното слово, казвайки: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Иосия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе; и човешки кости ще се изгорят върху тебе.

3 T hen he gave a sign the same day, saying, “ This is the sign which the Lord has spoken, ‘Behold, the altar shall be split apart and the ashes which are on it shall be poured out.’”

И в същия ден той даде знамение, като рече: Ето знамението, което изговори Господ: Ето, жертвеникът ще се разцепи, и пепелта, която е на него, ще се разсипе.

4 N ow when the king heard the saying of the man of God, which he cried against the altar in Bethel, Jeroboam stretched out his hand from the altar, saying, “Seize him.” But his hand which he stretched out against him dried up, so that he could not draw it back to himself.

А, когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, простря ръката си от жертвеника и рече: Хванете го. И ръката му, която простря против него, изсъхна, така щото не можа да я потегли надире към себе си.

5 T he altar also was split apart and the ashes were poured out from the altar, according to the sign which the man of God had given by the word of the Lord.

Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника, според знамението, което Божият човек даде чрез Господното слово.

6 T he king said to the man of God, “Please entreat the Lord your God, and pray for me, that my hand may be restored to me.” So the man of God entreated the Lord, and the king’s hand was restored to him, and it became as it was before.

Тогава царят проговаряйки, каза на Божия човек: Изпроси, моля, благоволението на Господа твоя Бог, и моли се за мене, за да ми се възстанови ръката. И тъй, Божият човек се помоли Господу; и ръката на царя му се възстанови и стана както беше по-напред.

7 T hen the king said to the man of God, “Come home with me and refresh yourself, and I will give you a reward.”

Тогава царят каза на Божия човек: Дойди с мене у дома и обядвай, и ще ти дам подарък.

8 B ut the man of God said to the king, “ If you were to give me half your house I would not go with you, nor would I eat bread or drink water in this place.

Но Божият човек рече на царя: Ако щеш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;

9 F or so it was commanded me by the word of the Lord, saying, ‘You shall eat no bread, nor drink water, nor return by the way which you came.’”

защото така ми бе заръчано чрез Господното слово, което ми каза: Не яж хляб <там>, нито пий вода, и не се връщай през пътя, по който бе отишъл.

10 S o he went another way and did not return by the way which he came to Bethel. The Disobedient Prophet

Така той си тръгна по друг път, и не се върна през пътя по който бе дошъл във Ветил.

11 N ow an old prophet was living in Bethel; and his sons came and told him all the deeds which the man of God had done that day in Bethel; the words which he had spoken to the king, these also they related to their father.

А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха та му разказаха всичките дела, които Божият човек бе сторил онзи ден във Ветил; разказаха още на баща си и думите, които бе говорил на царя.

12 T heir father said to them, “ Which way did he go?” Now his sons had seen the way which the man of God who came from Judah had gone.

И баща им каза: През кой път си отиде? А синовете му бяха видели през кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юда.

13 T hen he said to his sons, “Saddle the donkey for me.” So they saddled the donkey for him and he rode away on it.

Той, прочее, каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела; а той, като го възседна,

14 S o he went after the man of God and found him sitting under an oak; and he said to him, “Are you the man of God who came from Judah?” And he said, “I am.”

отиде подир Божия човек, и го намери седнал под един дъб; и каза му: Ти ли си Божият човек дошъл от Юда? И рече: Аз съм.

15 T hen he said to him, “Come home with me and eat bread.”

Тогава му каза: Дойди с мене у дома и яж хляб.

16 H e said, “ I cannot return with you, nor go with you, nor will I eat bread or drink water with you in this place.

А той рече: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза у тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място;

17 F or a command came to me by the word of the Lord, ‘You shall eat no bread, nor drink water there; do not return by going the way which you came.’”

защото ми се каза чрез Господното слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито, като се върнеш, да отидеш през пътя по който си дошъл.

18 H e said to him, “ I also am a prophet like you, and an angel spoke to me by the word of the Lord, saying, ‘Bring him back with you to your house, that he may eat bread and drink water.’” But he lied to him.

А той му каза: И аз съм пророк както си ти; и ангел ми говори чрез Господното слово, казвайки: Върни го със себе си у дома си за да яде хляб и да пие вода. <Обаче> той го лъжеше.

19 S o he went back with him, and ate bread in his house and drank water.

И тъй, <човекът> се върна с него та яде хляб в къщата му и пи вода.

20 N ow it came about, as they were sitting down at the table, that the word of the Lord came to the prophet who had brought him back;

А като седяха на трапезата, Господното слово дойде към пророка, който беше го върнал,

21 a nd he cried to the man of God who came from Judah, saying, “Thus says the Lord, ‘Because you have disobeyed the command of the Lord, and have not observed the commandment which the Lord your God commanded you,

та извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и рече: Така говори Господ, понеже ти не послуша Господното слово, и не опази заповедта, която ти даде Господ твоят Бог,

22 b ut have returned and eaten bread and drunk water in the place of which He said to you, “Eat no bread and drink no water”; your body shall not come to the grave of your fathers.’”

но се върна та яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти рече да не ядеш хляб, нито да пиеш вода <там, затова> тялото ти няма да се положи в гроба на бащите ти.

23 I t came about after he had eaten bread and after he had drunk, that he saddled the donkey for him, for the prophet whom he had brought back.

И след като <човекът> беше ял хляб и пил, <старият пророк> оседла осела на пророка, когото бе върнал.

24 N ow when he had gone, a lion met him on the way and killed him, and his body was thrown on the road, with the donkey standing beside it; the lion also was standing beside the body.

А като си отиде той, лъв го намери на пътя и го уби; и тялото му бе простряно на пътя, и оселът стоеше при него; също и лъвът стоеше при тялото.

25 A nd behold, men passed by and saw the body thrown on the road, and the lion standing beside the body; so they came and told it in the city where the old prophet lived.

И, ето, човеци като минаваха видяха тялото простряно на пътя и лъва стоящ при тялото; и като дойдоха, известиха това в града, гдето живееше старият пророк.

26 N ow when the prophet who brought him back from the way heard it, he said, “It is the man of God, who disobeyed the command of the Lord; therefore the Lord has given him to the lion, which has torn him and killed him, according to the word of the Lord which He spoke to him.”

А когато пророкът, който го беше върнал чу, рече: Това е Божият човек, който не послуша Господното слово; затова го предаде Господ на лъва, та го разкъса и го уби, според словото, което Господ му говори.

27 T hen he spoke to his sons, saying, “Saddle the donkey for me.” And they saddled it.

Тогава говори на синовете си, казвайки: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.

28 H e went and found his body thrown on the road with the donkey and the lion standing beside the body; the lion had not eaten the body nor torn the donkey.

И той отиде та намери тялото му простряно на пътя, и оселът и лъвът стоящи при тялото; лъвът не бе изял тялото, нито бе разкъсал осела.

29 S o the prophet took up the body of the man of God and laid it on the donkey and brought it back, and he came to the city of the old prophet to mourn and to bury him.

И пророкът дигна тялото на Божия човек та го качи на осела и занесе го; и старият пророк дойде в града си за да го оплаче и да го погребе.

30 H e laid his body in his own grave, and they mourned over him, saying, “ Alas, my brother!”

И положи тялото му в своя гроб; и плакаха над него, <казвайки>: Уви, брате мой!

31 A fter he had buried him, he spoke to his sons, saying, “When I die, bury me in the grave in which the man of God is buried; lay my bones beside his bones.

И като го погреба, говори на синовете си казвайки: Когато умра, погребете и мене в гроба, гдето е погребан Божият човек; турете костите ми при неговите кости;

32 F or the thing shall surely come to pass which he cried by the word of the Lord against the altar in Bethel and against all the houses of the high places which are in the cities of Samaria.”

защото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господното слово против жертвеника във Ветил, и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове.

33 A fter this event Jeroboam did not return from his evil way, but again he made priests of the high places from among all the people; any who would, he ordained, to be priests of the high places.

Но след това Еровоам не се върна от лошия си път, но пак правеше от всякакви люде жреци за високите места; който пожелаеше, той го посвещаваше, за да има жреци на високите места.

34 T his event became sin to the house of Jeroboam, even to blot it out and destroy it from off the face of the earth.

И това нещо беше грях за Еровоамовия дом, поради което да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.