1 N ow when they had traveled through Amphipolis and Apollonia, they came to Thessalonica, where there was a synagogue of the Jews.

И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, гдето имаше юдейска синагога

2 A nd according to Paul’s custom, he went to them, and for three Sabbaths reasoned with them from the Scriptures,

И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи <наред> разискваше с тях от писанията,

3 e xplaining and giving evidence that the Christ had to suffer and rise again from the dead, and saying, “ This Jesus whom I am proclaiming to you is the Christ.”

та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Тоя Исус, Когото, <каза той>, аз ви проповядвам е Христос.

4 A nd some of them were persuaded and joined Paul and Silas, along with a large number of the God-fearing Greeks and a number of the leading women.

И някои от тях се убедиха и дружаха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и не малко от по-първите жени.

5 B ut the Jews, becoming jealous and taking along some wicked men from the market place, formed a mob and set the city in an uproar; and attacking the house of Jason, they were seeking to bring them out to the people.

Но юдеите подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазара, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща та търсеха <Павла и Сила>, за да ги изведат пред народа.

6 W hen they did not find them, they began dragging Jason and some brethren before the city authorities, shouting, “These men who have upset the world have come here also;

Но като не ги намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;

7 a nd Jason has welcomed them, and they all act contrary to the decrees of Caesar, saying that there is another king, Jesus.”

и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус.

8 T hey stirred up the crowd and the city authorities who heard these things.

И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

9 A nd when they had received a pledge from Jason and the others, they released them. Paul at Berea

Но когато взеха поръчителство от Ясона и от другите, пуснаха ги.

10 T he brethren immediately sent Paul and Silas away by night to Berea, and when they arrived, they went into the synagogue of the Jews.

А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощта в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

11 N ow these were more noble-minded than those in Thessalonica, for they received the word with great eagerness, examining the Scriptures daily to see whether these things were so.

И <беряните> бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията <да видят> дали това е вярно.

12 T herefore many of them believed, along with a number of prominent Greek women and men.

И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.

13 B ut when the Jews of Thessalonica found out that the word of God had been proclaimed by Paul in Berea also, they came there as well, agitating and stirring up the crowds.

Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павла Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа.

14 T hen immediately the brethren sent Paul out to go as far as the sea; and Silas and Timothy remained there.

Тогава братята изведнъж изпратиха Павла да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

15 N ow those who escorted Paul brought him as far as Athens; and receiving a command for Silas and Timothy to come to him as soon as possible, they left. Paul at Athens

А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха <от него> заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.

16 N ow while Paul was waiting for them at Athens, his spirit was being provoked within him as he was observing the city full of idols.

А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

17 S o he was reasoning in the synagogue with the Jews and the God-fearing Gentiles, and in the market place every day with those who happened to be present.

И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се <случеше> да се среща.

18 A nd also some of the Epicurean and Stoic philosophers were conversing with him. Some were saying, “What would this idle babbler wish to say?” Others, “He seems to be a proclaimer of strange deities,”—because he was preaching Jesus and the resurrection.

Тоже и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: Види се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исуса и възкресението.

19 A nd they took him and brought him to the Areopagus, saying, “May we know what this new teaching is which you are proclaiming?

Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

20 F or you are bringing some strange things to our ears; so we want to know what these things mean.”

Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.

21 ( Now all the Athenians and the strangers visiting there used to spend their time in nothing other than telling or hearing something new.) Sermon on Mars Hill

(А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).

22 S o Paul stood in the midst of the Areopagus and said, “Men of Athens, I observe that you are very religious in all respects.

И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

23 F or while I was passing through and examining the objects of your worship, I also found an altar with this inscription, ‘TO AN UNKNOWN GOD.’ Therefore what you worship in ignorance, this I proclaim to you.

Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.

24 T he God who made the world and all things in it, since He is Lord of heaven and earth, does not dwell in temples made with hands;

Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове,

25 n or is He served by human hands, as though He needed anything, since He Himself gives to all people life and breath and all things;

нито Му са <потребни> служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;

26 a nd He made from one man every nation of mankind to live on all the face of the earth, having determined their appointed times and the boundaries of their habitation,

направил е от една <кръв> всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като <им> е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

27 t hat they would seek God, if perhaps they might grope for Him and find Him, though He is not far from each one of us;

за да търсят Бога, та дано биха Го <поне> напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;

28 f or in Him we live and move and exist, as even some of your own poets have said, ‘For we also are His children.’

защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме".

29 B eing then the children of God, we ought not to think that the Divine Nature is like gold or silver or stone, an image formed by the art and thought of man.

И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление.

30 T herefore having overlooked the times of ignorance, God is now declaring to men that all people everywhere should repent,

Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

31 b ecause He has fixed a day in which He will judge the world in righteousness through a Man whom He has appointed, having furnished proof to all men by raising Him from the dead.”

тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

32 N ow when they heard of the resurrection of the dead, some began to sneer, but others said, “We shall hear you again concerning this.”

А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.

33 S o Paul went out of their midst.

И така Павел си излезе измежду тях.

34 B ut some men joined him and believed, among whom also were Dionysius the Areopagite and a woman named Damaris and others with them.

А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар и други с тях.