1 П о-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

Mai mult preţuieşte săracul, care umblă în neprihănirea lui, decît un bogat cu buze stricate şi nebun. -

2 Н аистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.

Lipsa de ştiinţă este o pagubă pentru cineva, şi cine aleargă neghiobeşte înainte, o nimereşte rău. -

3 Б езумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

Nebunia omului îi suceşte calea, şi apoi cîrteşte împotriva Domnului cu inima lui. -

4 Б огатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,

Bogăţia aduce un mare număr de prieteni, dar săracul este părăsit de prietenul lui. -

5 Л ъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

Martorul mincinos nu rămîne nepedepsit, şi cel ce spune minciuni nu va scăpa. -

6 М нозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

Omul darnic are mulţi linguşitori, şi toţi sînt prieteni cu cel ce dă daruri. -

7 В сичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

Toţi fraţii săracului îl urăsc; cu cît mai mult se depărtează prietenii lui de el! El se îndreaptă spre ei cu vorbe rugătoare, dar ei se fac nevăzuţi. -

8 К ойто придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

Cine capătă înţelepciune, îşi iubeşte sufletul; cine păstrează priceperea, găseşte fericirea. -

9 Л ъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

Martorul mincinos nu rămîne nepedepsit, şi celce spune minciuni va pieri, -

10 И знежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

Unui nebun nu -i şade bine să trăiască în desfătări, cu atît mai puţin unui rob să stăpînească peste voivozi. -

11 Б лагоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

Înţelepciunea face pe om răbdător, şi este o cinste pentru el să uite greşelile. -

12 Г невът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

Mînia împăratului este ca răcnetul unui leu, şi bunăvoinţa lui este ca roua pe iarbă. -

13 Б езумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

Un fiu nebun este o nenorocire pentru tatăl său, şi o nevastă gîlcevitoare este ca o straşină de pe care picură într'una. -

14 К ъща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

Casa şi averea le moştenim dela părinţi, dar o nevastă pricepută este un dar dela Domnul. -

15 Л еноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

Lenea te cufundă într'un somn adînc, şi sufletul molatic sufere de foame. -

16 К ойто пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

Cine păzeşte porunca, îşi păzeşte sufletul; cine nu veghează asupra căii sale, va muri. -

17 К ойто показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

Cine are milă de sărac, împrumută pe Domnul, şi El îi va răsplăti binefacerea. -

18 Н аказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

Pedepseşte-ţi fiul, căci tot mai este nădejde, dar nu dori să -l omori. -

19 Я ростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

Cel pe care -l apucă mînia trebuie să-şi ia pedeapsa; căci dacă -l scoţi din ea, va trebui să mai faci odată lucrul acesta. -

20 С лушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.

Ascultă sfaturile, şi primeşte învăţătura, ca să fii înţelept pe viitor! -

21 И ма много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

Omul face multe planuri în inima lui, dar hotărîrea Domnului, aceea se împlineşte. -

22 М илосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.

Ceeace face farmecul unui om este bunătatea lui; şi mai mult preţuieşte un sărac decît nu mincinos. -

23 С трахът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

Frica de Domnul duce la viaţă, şi celce o are, petrece noaptea sătul, fără să fie cercetat de nenorocire. -

24 Л енивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

Leneşul îşi vîră mîna în strachină, şi n'o duce înapoi la gură. -

25 А ко биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

Loveşte pe batjocoritor, şi prostul se va face înţelept; mustră... pe omul priceput, şi va înţelege ştiinţa. -

26 К ойто опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

Cine jăfuieşte pe tatăl său şi izgoneşte pe mamă-sa, este un fiu care aduce ruşine şi ocară. -

27 П рестани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

Încetează, fiule, să mai asculţi învăţătura, dacă ea te depărtează de învăţăturile înţelepte. -

28 Л ошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

Un martor stricat îşi bate joc de dreptate, şi gura celor răi înghite nelegiuirea. -

29 П рисъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

Pedepsele sînt pregătite pentru batjocoritori, şi loviturile pentru spinările nebunilor.