1 К азвам още: До тогаз, докато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, ако и да е господар на всичко,

But I say that so long as the heir is a child, he is no different from a bondservant, though he is lord of all;

2 н о е под надзиратели и настойници до назначения от бащата срок.

but is under guardians and stewards until the day appointed by the father.

3 Т ака и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните учения на света;

So we also, when we were children, were held in bondage under the elemental principles of the world.

4 а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона,

But when the fullness of the time came, God sent out his Son, born to a woman, born under the law,

5 з а да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

that he might redeem those who were under the law, that we might receive the adoption of children.

6 И понеже сте синове, Бог изпрати в сърдцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!

And because you are children, God sent out the Spirit of his Son into your hearts, crying, “Abba, Father!”

7 З атова не си вече роб, но син; и ако си син, то си Божий наследник чрез Христа.

So you are no longer a bondservant, but a son; and if a son, then an heir of God through Christ.

8 Н о тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове;

However at that time, not knowing God, you were in bondage to those who by nature are not gods.

9 а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални учения, на които наново желаете да робувате?

But now that you have come to know God, or rather to be known by God, why do you turn back again to the weak and miserable elemental principles, to which you desire to be in bondage all over again?

10 В ие пазите дните, месеците, времената и годините.

You observe days, months, seasons, and years.

11 Б оя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви.

I am afraid for you, that I might have wasted my labor for you.

12 М оля ви се, братя, станете като мене, защото и аз станах като вас. Не сте ми сторили никаква неправда,

I beg you, brothers, become as I am, for I also have become as you are. You did me no wrong,

13 н о сами знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост;

but you know that because of weakness of the flesh I preached the Good News to you the first time.

14 н о пак, това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.

That which was a temptation to you in my flesh, you didn’t despise nor reject; but you received me as an angel of God, even as Christ Jesus.

15 Т огава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, че ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали.

What was the blessing you enjoyed? For I testify to you that, if possible, you would have plucked out your eyes and given them to me.

16 П рочее, аз неприятел ли ви станах, понеже постъпвам вярно с вас?

So then, have I become your enemy by telling you the truth?

17 Т ия учители ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат от нас, за да търсите тях ревностно.

They zealously seek you in no good way. No, they desire to alienate you, that you may seek them.

18 Н о добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас.

But it is always good to be zealous in a good cause, and not only when I am present with you.

19 Д ечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас,

My little children, of whom I am again in travail until Christ is formed in you—

20 ж елал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.

but I could wish to be present with you now, and to change my tone, for I am perplexed about you.

21 К ажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът?

Tell me, you that desire to be under the law, don’t you listen to the law?

22 З ащото е писано, че Авраам имаше два сина, един от слугинята и един от свободната;

For it is written that Abraham had two sons, one by the servant, and one by the free woman.

23 н о тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание.

However, the son by the servant was born according to the flesh, but the son by the free woman was born through promise.

24 И това е иносказание, защото тия жени представляват два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.

These things contain an allegory, for these are two covenants. One is from Mount Sinai, bearing children to bondage, which is Hagar.

25 А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си.

For this Hagar is Mount Sinai in Arabia, and answers to the Jerusalem that exists now, for she is in bondage with her children.

26 А горният Ерусалим е свободен, който е майка;

But the Jerusalem that is above is free, which is the mother of us all.

27 з ащото е писано: "Весели се, неплодна, която не раждаш; Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки, Защото повече са чедата на самотната, нежели чадата на омъжената".

For it is written, “Rejoice, you barren who don’t bear. Break out and shout, you that don’t travail. For more are the children of the desolate than of her who has a husband.”

28 А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание.

Now we, brothers, as Isaac was, are children of promise.

29 Н о, както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега.

But as then, he who was born according to the flesh persecuted him who was born according to the Spirit, so also it is now.

30 О баче, що казва писанието? "Изпъди слугинята и сина й; защо, синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната".

However what does the Scripture say? “Throw out the servant and her son, for the son of the servant will not inherit with the son of the free woman.”

31 З а туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.

So then, brothers, we are not children of a servant, but of the free woman.