1 З атова когато не можахме вече да търпим намерихме за добре да останем сами в Атина;

Wherefore when we could no longer forbear, we thought it good to be left at Athens alone;

2 и изпратихме Тимотея нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,

and sent Timotheus, our brother, and minister of God, and our fellowlabourer in the gospel of Christ, to establish you, and to comfort you concerning your faith:

3 т а да се не колебае никой от тия скърби; защото вие знаете, че на това сме определени.

that no man should be moved by these afflictions: for yourselves know that we are appointed thereunto.

4 З ащото, когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.

For verily, when we were with you, we told you before that we should suffer tribulation; even as it came to pass, and ye know.

5 И по тая причина, когато не можах да търпя, пратих да узнаят за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно.

For this cause, when I could no longer forbear, I sent to know your faith, lest by some means the tempter have tempted you, and our labour be in vain.

6 А когато Тимотей дойде още сега при нас, та ни донесе добри вести за вярата и любовта ви, и че имате всякога добри спомени за нас и желаете да ни видите, както и ние вас,

But now when Timotheus came from you unto us, and brought us good tidings of your faith and charity, and that ye have good remembrance of us always, desiring greatly to see us, as we also to see you:

7 т огава, братя, при всичката наша нужда и скръб, утешихме се за вас поради вярата ви;

therefore, brethren, we were comforted over you in all our affliction and distress by your faith:

8 п онеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа.

for now we live, if ye stand fast in the Lord.

9 З ащото как можем достатъчно да благодарим на Бога за вас поради всичката радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог?

For what thanks can we render to God again for you, for all the joy wherewith we joy for your sakes before our God;

10 Н ощем и денем се молим преусърдно да видим лицето ви и да допълним това, което не достига на вярата ви.

night and day praying exceedingly that we might see your face, and might perfect that which is lacking in your faith?

11 А сам нашият Бог и Отец и нашият Господ Исус дано оправи пътя към вас.

Now God himself and our Father, and our Lord Jesus Christ, direct our way unto you.

12 И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всичките, както и ние преизобилваме към вас,

And the Lord make you to increase and abound in love one toward another, and toward all men, even as we do toward you:

13 з а да утвърди сърцата ви непорочни в светост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии.

to the end he may stablish your hearts unblameable in holiness before God, even our Father, at the coming of our Lord Jesus Christ with all his saints.