1 З емният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?

Is there not an appointed time to man upon earth? are not his days also like the days of an hireling?

2 К ато на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

As a servant earnestly desireth the shadow, and as an hireling looketh for the reward of his work:

3 Т ака на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

so am I made to possess months of vanity, and wearisome nights are appointed to me.

4 К огато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.

When I lie down, I say, When shall I arise, and the night be gone? and I am full of tossings to and fro unto the dawning of the day.

5 С нагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.

My flesh is clothed with worms and clods of dust; my skin is broken, and become loathsome.

6 Д ните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

My days are swifter than a weaver’s shuttle, and are spent without hope.

7 П омни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.

O remember that my life is wind: mine eye shall no more see good.

8 О кото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

The eye of him that hath seen me shall see me no more: thine eyes are upon me, and I am not.

9 К акто облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

As the cloud is consumed and vanisheth away: so he that goeth down to the grave shall come up no more.

10 Н яма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

He shall return no more to his house, neither shall his place know him any more.

11 З атова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

Therefore I will not refrain my mouth; I will speak in the anguish of my spirit; I will complain in the bitterness of my soul.

12 М оре ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

Am I a sea, or a whale, that thou settest a watch over me?

13 К огато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

When I say, My bed shall comfort me, my couch shall ease my complaint;

14 Т огава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

then thou scarest me with dreams, and terrifiest me through visions:

15 Т ака, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

so that my soul chooseth strangling, and death rather than my life.

16 Д одея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

I loathe it; I would not live alway: let me alone; for my days are vanity.

17 Щ о е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

What is man, that thou shouldest magnify him? and that thou shouldest set thine heart upon him?

18 Д а го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

And that thou shouldest visit him every morning, and try him every moment?

19 Д о кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

How long wilt thou not depart from me, nor let me alone till I swallow down my spittle?

20 А ко съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?

I have sinned; what shall I do unto thee, O thou preserver of men? why hast thou set me as a mark against thee, so that I am a burden to myself?

21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

And why dost thou not pardon my transgression, and take away mine iniquity? for now shall I sleep in the dust; and thou shalt seek me in the morning, but I shall not be.