1 З емният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?

¿No es acaso brega la vida del hombre sobre la tierra, Y sus días como los días del jornalero?

2 К ато на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

Como el siervo suspira por la sombra, Y como el jornalero espera el reposo de su trabajo,

3 Т ака на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

Así he recibido meses de calamidad, Y noches de trabajo me dieron por cuenta.

4 К огато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.

Cuando estoy acostado, digo: ¿Cuándo me levantaré? Mas la noche es larga, y estoy lleno de inquietudes hasta el alba.

5 С нагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.

Mi carne está vestida de gusanos, y de costras de polvo; Mi piel hendida y abominable.

6 Д ните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

Y mis días fueron más veloces que la lanzadera del tejedor, Y fenecieron sin esperanza.

7 П омни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.

Acuérdate que mi vida es un soplo, Y que mis ojos no volverán a ver el bien.

8 О кото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

Los ojos de los que me ven, no me verán más; Fijarás en mí tus ojos, y dejaré de ser.

9 К акто облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

Como la nube se desvanece y se va, Así el que desciende al Seol no subirá;

10 Н яма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

No volverá más a su casa, Ni su lugar le conocerá más.

11 З атова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

Por tanto, no refrenaré mi boca; Hablaré en la angustia de mi espíritu, Y me quejaré con la amargura de mi alma.

12 М оре ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

¿Soy yo el mar, o un monstruo marino, Para que me pongas guarda?

13 К огато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

Cuando digo: Me consolará mi lecho, Mi cama atenuará mis quejas;

14 Т огава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

Entonces me asustas con sueños, Y me aterras con visiones.

15 Т ака, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

Y así mi alma tuvo por mejor la estrangulación, Y quiso la muerte más que mis huesos.

16 Д одея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

Abomino de mi vida; no he de vivir para siempre; Déjame, pues, porque mis días son vanidad.

17 Щ о е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

¿Qué es el hombre, para que lo engrandezcas, Y para que pongas sobre él tu corazón,

18 Д а го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

Y lo visites todas las mañanas, Y todos los momentos lo pruebes?

19 Д о кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

¿Hasta cuándo no apartarás de mí tu mirada, Y no me soltarás siquiera hasta que trague mi saliva?

20 А ко съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?

Si he pecado, ¿qué puedo hacerte a ti, oh Guarda de los hombres? ¿Por qué me pones por blanco tuyo, Hasta convertirme en una carga para mí mismo?

21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

¿Y por qué no quitas mi rebelión, y perdonas mi iniquidad? Porque ahora dormiré en el polvo, Y si me buscares de mañana, ya no existiré.