1 Т огава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

Entonces respondió Elifaz temanita, y dijo:

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

Si probáremos a hablarte, te será molesto; Pero ¿quién podrá detener las palabras?

3 Е то, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

He aquí, tú enseñabas a muchos, Y fortalecías las manos débiles;

4 Т воите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

Al que tropezaba enderezaban tus palabras, Y esforzabas las rodillas que decaían.

5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

Mas ahora que el mal ha venido sobre ti, te desalientas; Y cuando ha llegado hasta ti, te turbas.

6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

¿No es tu temor a Dios tu confianza? ¿No es tu esperanza la integridad de tus caminos?

7 С помни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

Recapacita ahora; ¿qué inocente se ha perdido? Y ¿en dónde han sido destruidos los rectos?

8 Д о колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

Como yo he visto, los que aran iniquidad Y siembran injuria, la siegan.

9 И зтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

Perecen por el aliento de Dios, Y por el soplo de su ira son consumidos.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

Los rugidos del león, y los bramidos del rugiente, Y los dientes de los leoncillos son quebrantados.

11 Л ъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

El león viejo perece por falta de presa, Y los hijos de la leona se dispersan.

12 Т айно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

El asunto también me era a mí oculto; Mas mi oído ha percibido algo de ello.

13 В сред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

En imaginaciones de visiones nocturnas, Cuando el sueño cae sobre los hombres,

14 У жас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

Me sobrevino un espanto y un temblor, Que estremeció todos mis huesos;

15 Т огава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

Y al pasar un espíritu por delante de mí, Hizo que se erizara el pelo de mi cuerpo.

16 Т ой застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

Paróse delante de mis ojos un fantasma, Cuyo rostro yo no conocí, Y quedo, oí que decía:

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

¿Será el hombre más justo que Dios? ¿Será el varón más limpio que el que lo hizo?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -

He aquí, en sus siervos no confía, Y notó necedad en sus ángeles;

19 К олко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

Cuánto más en los que habitan en casas de barro, Cuyos cimientos están en el polvo, Y que serán quebrantados por la polilla!

20 М ежду заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

De la mañana a la tarde son destruidos, Y se pierden para siempre, sin haber quien repare en ello.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

Su hermosura, ¿no se pierde con ellos mismos? Y mueren sin haber adquirido sabiduría.