1 Д ушата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

Está mi alma hastiada de mi vida; Daré libre curso a mi queja, Hablaré con amargura de mi alma.

2 Щ е река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

Diré a Dios: No me condenes; Hazme entender por qué contiendes conmigo.

3 Д обре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

¿Te parece bien que oprimas, Que deseches la obra de tus manos, Y que favorezcas los designios de los impíos?

4 Т елесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

¿Tienes tú acaso ojos de carne? ¿Ves tú como ve el hombre?

5 Т воите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

¿Son tus días como los días del hombre, O tus años como los tiempos humanos,

6 Т а претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

Para que inquieras mi iniquidad, Y busques mi pecado,

7 П ри все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?

Aunque tú sabes que no soy impío, Y que no hay quien de tu mano me libre?

8 Т воите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

Tus manos me hicieron y me formaron; ¿Y luego te vuelves y me deshaces?

9 П омни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

Acuérdate que como a barro me diste forma; ¿Y en polvo me has de volver?

10 Н е си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

¿No me vaciaste como leche, Y como queso me cuajaste?

11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

Me vestiste de piel y carne, Y me tejiste con huesos y nervios.

12 Ж ивот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

Vida y misericordia me concediste, Y tu cuidado guardó mi espíritu.

13 Н о при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

Estas cosas tienes guardadas en tu corazón; Yo sé que están cerca de ti.

14 А ко съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,

Si pequé, tú me has observado, Y no me tendrás por limpio de mi iniquidad.

15 А ко съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

Si fuere malo,!! ay de mí! Y si fuere justo, no levantaré mi cabeza, Estando hastiado de deshonra, y de verme afligido.

16 З ащото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

Si mi cabeza se alzare, cual león tú me cazas; Y vuelves a hacer en mí maravillas.

17 П овтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

Renuevas contra mí tus pruebas, Y aumentas conmigo tu furor como tropas de relevo.

18 З ащо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

¿Por qué me sacaste de la matriz? Hubiera yo expirado, y ningún ojo me habría visto.

19 Б их бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

Fuera como si nunca hubiera existido, Llevado del vientre a la sepultura.

20 Д ните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

¿No son pocos mis días? Cesa, pues, y déjame, para que me consuele un poco,

21 П реди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

Antes que vaya para no volver, A la tierra de tinieblas y de sombra de muerte;

22 З емя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.

Tierra de oscuridad, lóbrega, Como sombra de muerte y sin orden, Y cuya luz es como densas tinieblas.