1 Д ушата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

Життя моє стало бридке для моєї душі... Нехай нарікання своє я на себе пущу, нехай говорю я в гіркоті своєї душі!

2 Щ е река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

Скажу Богові я: Не осуджуй мене! Повідом же мене, чого став Ти зо мною на прю?

3 Д обре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

Чи це добре Тобі, що Ти гнобиш мене, що погорджуєш творивом рук Своїх, а раду безбожних освітлюєш?

4 Т елесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

Хіба маєш Ти очі тілесні? Чи Ти бачиш так само, як бачить людина людину?

5 Т воите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

Хіба Твої дні як дні людські, чи літа Твої як дні мужа,

6 Т а претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

що шукаєш провини моєї й вивідуєш гріх мій,

7 П ри все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?

хоч відаєш Ти, що я не беззаконник, та нема, хто б мене врятував від Твоєї руки?

8 Т воите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

Твої руки створили мене і вчинили мене, потім Ти обернувся і губиш мене...

9 П омни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

Пам'ятай, що мов глину мене обробив Ти, і в порох мене обертаєш.

10 Н е си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

Чи не ллєш мене, мов молоко, і не згустив Ти мене, мов на сир?

11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

Ти шкірою й тілом мене зодягаєш, і сплів Ти мене із костей та із жил.

12 Ж ивот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

Життя й милість подав Ти мені, а опіка Твоя стерегла мого духа.

13 Н о при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

А оце заховав Ти у серці Своєму, я знаю, що є воно в Тебе:

14 А ко съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,

якщо я грішу, Ти мене стережеш, та з провини моєї мене не очищуєш...

15 А ко съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

Якщо я провинюся, то горе мені! А якщо я невинний, не смію підняти свою голову, ситий стидом та напоєний горем своїм!...

16 З ащото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

А коли піднесеться вона, то Ти ловиш мене, як той лев, і знову предивно зо мною поводишся:

17 П овтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

поновлюєш свідків Своїх проти мене, помножуєш гнів Свій на мене, військо за військом на мене Ти шлеш...

18 З ащо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

І нащо з утроби Ти вивів мене? Я був би помер, і жоднісіньке око мене не побачило б,

19 Б их бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

як нібито не існував був би я, перейшов би з утроби до гробу...

20 Д ните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

Отож, дні мої нечисленні, перестань же, й від мене вступись, і нехай не турбуюся я бодай трохи,

21 П реди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

поки я не піду й не вернуся! до краю темноти та смертної тіні,

22 З емя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.

до темного краю, як морок, до тьмяного краю, в якому порядків нема, і де світло, як темрява...