1 Д ушата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

Mon âme est dégoûtée de la vie! Je donnerai cours à ma plainte, Je parlerai dans l'amertume de mon âme.

2 Щ е река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

Je dis à Dieu: Ne me condamne pas! Fais-moi savoir pourquoi tu me prends à partie!

3 Д обре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

Te paraît-il bien de maltraiter, De repousser l'ouvrage de tes mains, Et de faire briller ta faveur sur le conseil des méchants?

4 Т елесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

As-tu des yeux de chair, Vois-tu comme voit un homme?

5 Т воите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

Tes jours sont-ils comme les jours de l'homme, Et tes années comme ses années,

6 Т а претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

Pour que tu recherches mon iniquité, Pour que tu t'enquières de mon péché,

7 П ри все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?

Sachant bien que je ne suis pas coupable, Et que nul ne peut me délivrer de ta main?

8 Т воите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

Tes mains m'ont formé, elles m'ont créé, Elles m'ont fait tout entier... Et tu me détruirais!

9 П омни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

Souviens-toi que tu m'as façonné comme de l'argile; Voudrais-tu de nouveau me réduire en poussière?

10 Н е си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

Ne m'as-tu pas coulé comme du lait? Ne m'as-tu pas caillé comme du fromage?

11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

Tu m'as revêtu de peau et de chair, Tu m'as tissé d'os et de nerfs;

12 Ж ивот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

Tu m'as accordé ta grâce avec la vie, Tu m'as conservé par tes soins et sous ta garde.

13 Н о при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

Voici néanmoins ce que tu cachais dans ton coeur, Voici, je le sais, ce que tu as résolu en toi-même.

14 А ко съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,

Si je pèche, tu m'observes, Tu ne pardonnes pas mon iniquité.

15 А ко съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

Suis-je coupable, malheur à moi! Suis-je innocent, je n'ose lever la tête, Rassasié de honte et absorbé dans ma misère.

16 З ащото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

Et si j'ose la lever, tu me poursuis comme un lion, Tu me frappes encore par des prodiges.

17 П овтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

Tu m'opposes de nouveaux témoins, Tu multiplies tes fureurs contre moi, Tu m'assailles d'une succession de calamités.

18 З ащо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

Pourquoi m'as-tu fait sortir du sein de ma mère? Je serais mort, et aucun oeil ne m'aurait vu;

19 Б их бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

Je serais comme si je n'eusse pas existé, Et j'aurais passé du ventre de ma mère au sépulcre.

20 Д ните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

Mes jours ne sont-ils pas en petit nombre? Qu'il me laisse, Qu'il se retire de moi, et que je respire un peu,

21 П реди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

Avant que je m'en aille, pour ne plus revenir, Dans le pays des ténèbres et de l'ombre de la mort,

22 З емя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.

Pays d'une obscurité profonde, Où règnent l'ombre de la mort et la confusion, Et où la lumière est semblable aux ténèbres.