1 ( По слав. 17). За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.

(18: 1) Au chef des chantres. Du serviteur de l'Éternel, de David, qui adressa à l'Éternel les paroles de ce cantique, lorsque l'Éternel l'eut délivré de la main de tous ses ennemis et de la main de Saül. Il dit: (18: 2) Je t'aime, ô Éternel, ma force!

2 Г оспод е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула

(18: 3) Éternel, mon rocher, ma forteresse, mon libérateur! Mon Dieu, mon rocher, où je trouve un abri! Mon bouclier, la force qui me sauve, ma haute retraite!

3 Щ е призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.

(18: 4) Je m'écrie: Loué soit l'Éternel! Et je suis délivré de mes ennemis.

4 В ръзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.

(18: 5) Les liens de la mort m'avaient environné, Et les torrents de la destruction m'avaient épouvanté;

5 В ръзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха.

(18: 6) Les liens du sépulcre m'avaient entouré, Les filets de la mort m'avaient surpris.

6 В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.

(18: 7) Dans ma détresse, j'ai invoqué l'Éternel, J'ai crié à mon Dieu; De son palais, il a entendu ma voix, Et mon cri est parvenu devant lui à ses oreilles.

7 Т огава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.

(18: 8) La terre fut ébranlée et trembla, Les fondements des montagnes frémirent, Et ils furent ébranlés, parce qu'il était irrité.

8 Д им се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.

(18: 9) Il s'élevait de la fumée dans ses narines, Et un feu dévorant sortait de sa bouche: Il en jaillissait des charbons embrasés.

9 Т ой сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.

(18: 10) Il abaissa les cieux, et il descendit: Il y avait une épaisse nuée sous ses pieds.

10 В ъзседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.

(18: 11) Il était monté sur un chérubin, et il volait, Il planait sur les ailes du vent.

11 П оложи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.

(18: 12) Il faisait des ténèbres sa retraite, sa tente autour de lui, Il était enveloppé des eaux obscures et de sombres nuages.

12 О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.

(18: 13) De la splendeur qui le précédait s'échappaient les nuées, Lançant de la grêle et des charbons de feu.

13 И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.

(18: 14) L'Éternel tonna dans les cieux, Le Très Haut fit retentir sa voix, Avec la grêle et les charbons de feu.

14 И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.

(18: 15) Il lança ses flèches et dispersa mes ennemis, Il multiplia les coups de la foudre et les mit en déroute.

15 Т огава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.

(18: 16) Le lit des eaux apparut, Les fondements du monde furent découverts, Par ta menace, ô Éternel! Par le bruit du souffle de tes narines.

16 П рати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.

(18: 17) Il étendit sa main d'en haut, il me saisit, Il me retira des grandes eaux;

17 И збави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.

(18: 18) Il me délivra de mon adversaire puissant, De mes ennemis qui étaient plus forts que moi.

18 С тигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.

(18: 19) Ils m'avaient surpris au jour de ma détresse; Mais l'Éternel fut mon appui.

19 И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.

(18: 20) Il m'a mis au large, Il m'a sauvé, parce qu'il m'aime.

20 В ъздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,

(18: 21) L'Éternel m'a traité selon ma droiture, Il m'a rendu selon la pureté de mes mains;

21 З ащото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.

(18: 22) Car j'ai observé les voies de l'Éternel, Et je n'ai point été coupable envers mon Dieu.

22 З ащото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.

(18: 23) Toutes ses ordonnances ont été devant moi, Et je ne me suis point écarté de ses lois.

23 Н епорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.

(18: 24) J'ai été sans reproche envers lui, Et je me suis tenu en garde contre mon iniquité.

24 З атова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.

(18: 25) Aussi l'Éternel m'a rendu selon ma droiture, Selon la pureté de mes mains devant ses yeux.

25 К ъм милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.

(18: 26) Avec celui qui est bon tu te montres bon, Avec l'homme droit tu agis selon la droiture,

26 К ъм чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.

(18: 27) Avec celui qui est pur tu te montres pur, Et avec le pervers tu agis selon sa perversité.

27 З ащото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.

(18: 28) Tu sauves le peuple qui s'humilie, Et tu abaisses les regards hautains.

28 З ащото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;

(18: 29) Oui, tu fais briller ma lumière; L'Éternel, mon Dieu, éclaire mes ténèbres.

29 З ащото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.

(18: 30) Avec toi je me précipite sur une troupe en armes, Avec mon Dieu je franchis une muraille.

30 К олкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.

(18: 31) Les voies de Dieu sont parfaites, La parole de l'Éternel est éprouvée; Il est un bouclier pour tous ceux qui se confient en lui.

31 З ащото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?

(18: 32) Car qui est Dieu, si ce n'est l'Éternel; Et qui est un rocher, si ce n'est notre Dieu?

32 Б ог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,

(18: 33) C'est Dieu qui me ceint de force, Et qui me conduit dans la voie droite.

33 Т ой прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.

(18: 34) Il rend mes pieds semblables à ceux des biches, Et il me place sur mes lieux élevés.

34 У чи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.

(18: 35) Il exerce mes mains au combat, Et mes bras tendent l'arc d'airain.

35 Т и си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.

(18: 36) Tu me donnes le bouclier de ton salut, Ta droite me soutient, Et je deviens grand par ta bonté.

36 Т и си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.

(18: 37) Tu élargis le chemin sous mes pas, Et mes pieds ne chancellent point.

37 Г оних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.

(18: 38) Je poursuis mes ennemis, je les atteins, Et je ne reviens pas avant de les avoir anéantis.

38 С трих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.

(18: 39) Je les brise, et ils ne peuvent se relever; Ils tombent sous mes pieds.

39 З ащото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.

(18: 40) Tu me ceins de force pour le combat, Tu fais plier sous moi mes adversaires.

40 С торил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.

(18: 41) Tu fais tourner le dos à mes ennemis devant moi, Et j'extermine ceux qui me haïssent.

41 И звикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.

(18: 42) Ils crient, et personne pour les sauver! Ils crient à l'Éternel, et il ne leur répond pas!

42 Т огава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.

(18: 43) Je les broie comme la poussière qu'emporte le vent, Je les foule comme la boue des rues.

43 Т и си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,

(18: 44) Tu me délivres des dissensions du peuple; Tu me mets à la tête des nations; Un peuple que je ne connaissais pas m'est asservi.

44 Щ ом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.

(18: 45) Ils m'obéissent au premier ordre, Les fils de l'étranger me flattent;

45 Ч ужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.

(18: 46) Les fils de l'étranger sont en défaillance, Ils tremblent hors de leurs forteresses.

46 Ж ив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,

(18: 47) Vive l'Éternel, et béni soit mon rocher! Que le Dieu de mon salut soit exalté,

47 Б ог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,

(18: 48) Le Dieu qui est mon vengeur, Qui m'assujettit les peuples,

48 К ойто ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.

(18: 49) Qui me délivre de mes ennemis! Tu m'élèves au-dessus de mes adversaires, Tu me sauves de l'homme violent.

49 З атова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.

(18: 50) C'est pourquoi je te louerai parmi les nations, ô Éternel! Et je chanterai à la gloire de ton nom.

50 Т и си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.

(18: 51) Il accorde de grandes délivrances à son roi, Et il fait miséricorde à son oint, A David, et à sa postérité, pour toujours.