1 К акто сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

Comme la neige en été, et la pluie pendant la moisson, Ainsi la gloire ne convient pas à un insensé.

2 К акто врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

Comme l'oiseau s'échappe, comme l'hirondelle s'envole, Ainsi la malédiction sans cause n'a point d'effet.

3 Б ич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

Le fouet est pour le cheval, le mors pour l'âne, Et la verge pour le dos des insensés.

4 Н е отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

Ne réponds pas à l'insensé selon sa folie, De peur que tu ne lui ressembles toi-même.

5 О тговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

Réponds à l'insensé selon sa folie, Afin qu'il ne se regarde pas comme sage.

6 К ойто праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.

Il se coupe les pieds, il boit l'injustice, Celui qui donne des messages à un insensé.

7 К акто безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

Comme les jambes du boiteux sont faibles, Ainsi est une sentence dans la bouche des insensés.

8 К акто оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

C'est attacher une pierre à la fronde, Que d'accorder des honneurs à un insensé.

9 К ато трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

Comme une épine qui se dresse dans la main d'un homme ivre, Ainsi est une sentence dans la bouche des insensés.

10 К акто стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

Comme un archer qui blesse tout le monde, Ainsi est celui qui prend à gage les insensés et les premiers venus.

11 К акто кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

Comme un chien qui retourne à ce qu'il a vomi, Ainsi est un insensé qui revient à sa folie.

12 В идял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

Si tu vois un homme qui se croit sage, Il y a plus à espérer d'un insensé que de lui.

13 Л енивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

Le paresseux dit: Il y a un lion sur le chemin, Il y a un lion dans les rues!

14 К акто вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

La porte tourne sur ses gonds, Et le paresseux sur son lit.

15 Л енивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

Le paresseux plonge sa main dans le plat, Et il trouve pénible de la ramener à sa bouche.

16 Л енивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

Le paresseux se croit plus sage Que sept hommes qui répondent avec bon sens.

17 М инувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

Comme celui qui saisit un chien par les oreilles, Ainsi est un passant qui s'irrite pour une querelle où il n'a que faire.

18 К акто лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.

Comme un furieux qui lance des flammes, Des flèches et la mort,

19 Т ака е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?

Ainsi est un homme qui trompe son prochain, Et qui dit: N'était-ce pas pour plaisanter?

20 Д ето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

Faute de bois, le feu s'éteint; Et quand il n'y a point de rapporteur, la querelle s'apaise.

21 К акто са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

Le charbon produit un brasier, et le bois du feu; Ainsi un homme querelleur échauffe une dispute.

22 Д умите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.

Les paroles du rapporteur sont comme des friandises, Elles descendent jusqu'au fond des entrailles.

23 У сърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

Comme des scories d'argent appliquées sur un vase de terre, Ainsi sont des lèvres brûlantes et un coeur mauvais.

24 Н енавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

Par ses lèvres celui qui hait se déguise, Et il met au dedans de lui la tromperie.

25 К огато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

Lorsqu'il prend une voix douce, ne le crois pas, Car il y a sept abominations dans son coeur.

26 М акар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

S'il cache sa haine sous la dissimulation, Sa méchanceté se révélera dans l'assemblée.

27 К ойто копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

Celui qui creuse une fosse y tombe, Et la pierre revient sur celui qui la roule.

28 Л ъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.

La langue fausse hait ceux qu'elle écrase, Et la bouche flatteuse prépare la ruine.