1 К акто сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

Like snow in summer and like rain in harvest, so honor is not fitting for a fool.

2 К акто врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

Like the sparrow in her wandering, like the swallow in her flying, so the causeless curse does not alight.

3 Б ич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

A whip for the horse, a bridle for the donkey, and a rod for the backs of fools.

4 Н е отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

Answer not a fool according to his folly, lest you also be like him.

5 О тговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

Answer a fool according to his folly, lest he be wise in his own eyes and conceit.

6 К ойто праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.

He who sends a message by the hand of a fool cuts off the feet and drinks the damage.

7 К акто безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

Like the legs of a lame man which hang loose, so is a parable in the mouth of a fool.

8 К акто оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

Like he who binds a stone in a sling, so is he who gives honor to a fool.

9 К ато трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

Like a thorn that goes into the hand of a drunken man, so is a proverb in the mouth of a fool.

10 К акто стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

like an archer who wounds all, so is he who hires a fool or chance passers-by.

11 К акто кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

As a dog returns to his vomit, so a fool returns to his folly.

12 В идял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

Do you see a man wise in his own eyes and conceit? There is more hope for a fool than for him.

13 Л енивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

The sluggard says, There is a lion in the way! A lion is in the streets!

14 К акто вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

As the door turns on its hinges, so does the lazy man upon his bed.

15 Л енивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

The slothful and self-indulgent buries his hand in his bosom; it distresses and wearies him to bring it again to his mouth.

16 Л енивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

The sluggard is wiser in his own eyes and conceit than seven men who can render a reason and answer discreetly.

17 М инувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

He who, passing by, stops to meddle with strife that is none of his business is like one who takes a dog by the ears.

18 К акто лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.

Like a madman who casts firebrands, arrows, and death,

19 Т ака е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?

So is the man who deceives his neighbor and then says, Was I not joking?

20 Д ето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

For lack of wood the fire goes out, and where there is no whisperer, contention ceases.

21 К акто са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

As coals are to hot embers and as wood to fire, so is a quarrelsome man to inflame strife.

22 Д умите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.

The words of a whisperer or slanderer are like dainty morsels or words of sport; and they go down into the innermost parts of the body.

23 У сърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

Burning lips and a wicked heart are like an earthen vessel covered with the scum thrown off from molten silver.

24 Н енавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

He who hates pretends with his lips, but stores up deceit within himself.

25 К огато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

When he speaks kindly, do not trust him, for seven abominations are in his heart.

26 М акар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

Though his hatred covers itself with guile, his wickedness shall be shown openly before the assembly.

27 К ойто копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

Whoever digs a pit shall fall into it himself, and he who rolls a stone, it will return upon him.

28 Л ъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.

A lying tongue hates those it wounds and crushes, and a flattering mouth works ruin.