1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?

Now the serpent was more subtle and crafty than any living creature of the field which the Lord God had made. And he said to the woman, Can it really be that God has said, You shall not eat from every tree of the garden?

2 Ж ената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;

And the woman said to the serpent, We may eat the fruit from the trees of the garden,

3 н о от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.

Except the fruit from the tree which is in the middle of the garden. God has said, You shall not eat of it, neither shall you touch it, lest you die.

4 А змията рече на жената: Никак няма да умрете;

But the serpent said to the woman, You shall not surely die,

5 н о знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.

For God knows that in the day you eat of it your eyes will be opened, and you will be like God, knowing the difference between good and evil and blessing and calamity.

6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.

And when the woman saw that the tree was good (suitable, pleasant) for food and that it was delightful to look at, and a tree to be desired in order to make one wise, she took of its fruit and ate; and she gave some also to her husband, and he ate.

7 Т огава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.

Then the eyes of them both were opened, and they knew that they were naked; and they sewed fig leaves together and made themselves apronlike girdles.

8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

And they heard the sound of the Lord God walking in the garden in the cool of the day, and Adam and his wife hid themselves from the presence of the Lord God among the trees of the garden.

9 Н о Господ Бог повика човека и му рече: Где си?

But the Lord God called to Adam and said to him, Where are you?

10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

He said, I heard the sound of You in the garden, and I was afraid because I was naked; and I hid myself.

11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

And He said, Who told you that you were naked? Have you eaten of the tree of which I commanded you that you should not eat?

12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.

And the man said, The woman whom You gave to be with me—she gave me from the tree, and I ate.

13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

And the Lord God said to the woman, What is this you have done? And the woman said, The serpent beguiled (cheated, outwitted, and deceived) me, and I ate.

14 Т огава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.

And the Lord God said to the serpent, Because you have done this, you are cursed above all animals and above every living thing of the field; upon your belly you shall go, and you shall eat dust all the days of your life.

15 Щ е поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

And I will put enmity between you and the woman, and between your offspring and her Offspring; He will bruise and tread your head underfoot, and you will lie in wait and bruise His heel.

16 Н а жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.

To the woman He said, I will greatly multiply your grief and your suffering in pregnancy and the pangs of childbearing; with spasms of distress you will bring forth children. Yet your desire and craving will be for your husband, and he will rule over you.

17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.

And to Adam He said, Because you have listened and given heed to the voice of your wife and have eaten of the tree of which I commanded you, saying, You shall not eat of it, the ground is under a curse because of you; in sorrow and toil shall you eat of it all the days of your life.

18 Т ръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

Thorns also and thistles shall it bring forth for you, and you shall eat the plants of the field.

19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

In the sweat of your face shall you eat bread until you return to the ground, for out of it you were taken; for dust you are and to dust you shall return.

20 И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.

The man called his wife’s name Eve, because she was the mother of all the living.

21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.

For Adam also and for his wife the Lord God made long coats (tunics) of skins and clothed them.

22 И Господ Бог каза: Ето човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега за да не простре ръката си да вземе от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -

And the Lord God said, Behold, the man has become like one of Us, to know good and evil and blessing and calamity; and now, lest he put forth his hand and take also from the tree of life and eat, and live forever—

23 з атова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.

Therefore the Lord God sent him forth from the Garden of Eden to till the ground from which he was taken.

24 Т ака Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

So drove out the man; and He placed at the east of the Garden of Eden the cherubim and a flaming sword which turned every way, to keep and guard the way to the tree of life.