1 И Савската царица, като чу, че Соломон се прочува като служител на Господното име, дойде да го опита с мъчни за нея въпроси.

When the queen of Sheba heard of the fame of Solomon with the name of the Lord, she came to prove him with hard questions (problems and riddles).

2 Д ойде в Ерусалим с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с твърде много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.

She came to Jerusalem with a very great train, with camels bearing spices, very much gold, and precious stones. When she had come to Solomon, she communed with him about all that was in her mind.

3 И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за царя, което на можа да й обясни.

Solomon answered all her questions; there was nothing hidden from the king which he failed to explain to her.

4 А като видя Савската царица всичката мъдрост на Соломона, и къщата който бе построил,

When the queen of Sheba had seen all Solomon’s wisdom and skill, the house he had built,

5 я стията на трапезата му, седенето на слугите му, и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

The food of his table, the seating of his officials, the standing at attention of his servants, their apparel, his cupbearers, his ascent by which he went up to the house of the Lord, she was breathless and overcome.

6 И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

She said to the king, It was a true report I heard in my own land of your acts and sayings and wisdom.

7 А з не вярвах думите, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината не ми е била казана; мъдростта ти о благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.

I did not believe it until I came and my eyes had seen. Behold, the half was not told me. You have added wisdom and goodness exceeding the fame I heard.

8 Ч естити мажете ти, честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе та слушат мъдростта ти.

Happy are your men! Happy are these your servants who stand continually before you, hearing your wisdom!

9 Д а бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израиля за винаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

Blessed be the Lord your God, Who delighted in you and set you on the throne of Israel! Because the Lord loved Israel forever, He made you king to execute justice and righteousness.

10 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не дойде вече такова изобилие от аромати, каквото ония, които Савската царица даде на Соломона.

And she gave the king 120 talents of gold and of spices a very great store and precious stones. Never again came such abundance of spices as these the queen of Sheba gave King Solomon.

11 О ще и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха от Офир и голямо изобилие алмугови дървета и скъпоценни камъни.

The navy also of Hiram brought from Ophir gold and a great plenty of almug (algum) wood and precious stones.

12 А от алмуговите дървета царят направи преградки в Господния дом и в царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива алмугови дървета не са дохождали нито са били виждали до днес.

Of the almug wood the king made pillars for the house of the Lord and for the king’s house, and lyres also and harps for the singers. No such almug wood came again or has been seen to this day.

13 И цар Соломон даде на Савската царица всичко що тя желаеше, каквото поиска, освен онова, което цар Соломон й даде доброволно. И тъй тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.

King Solomon gave to the queen of Sheba all she wanted, whatever she asked, besides his gifts to her from his royal bounty. So she returned to her own country, she and her servants.

14 А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин и шестдесет и шест златни таланта,

Now the weight of gold that came to Solomon in one year was 666 talents of gold,

15 о свен онова, което се внасяше от купувачите, от товарите на търговците, от всичките арабски царе и от управителите на страната.

Besides what the traders brought and the traffic of the merchants and from all the kings and governors of the land of Arabia.

16 И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато се иждиви за всеки щит:

King Solomon made 200 large shields of beaten gold; 600 shekels of gold went into each shield.

17 и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

And he made 300 shields of beaten gold; three minas of gold went into each shield. The king put them in the House of the Forest of Lebanon.

18 Ц арят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато.

Also the king made a great throne of ivory and overlaid it with the finest gold.

19 П рестолът имаше шест стъпала, и върхът на престола беше кръгъл отзаде; и имаше облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стояха край облегалките.

The throne had six steps, and attached at the rear of the top of the throne was a round covering or canopy. On either side of the seat were armrests, and two lions stood beside the armrests.

20 А там, върху шестте стъпала, от двете страни, стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

Twelve lions stood there, one on either end of each of the six steps; there was nothing like it ever made in any kingdom.

21 И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновото време.

All King Solomon’s drinking vessels were of gold, and all vessels of the House of the Forest of Lebanon were of pure gold. None were of silver; it was accounted as nothing in the days of Solomon.

22 З ащото царят имаше на морето кораби, като тарсийските, заедно с корабите на Хирама; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

For the king had a fleet of ships of Tarshish at sea with the fleet of Hiram. Once every three years the fleet of ships of Tarshish came bringing gold, silver, ivory, apes, and peacocks.

23 Т ака цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

So King Solomon exceeded all the kings of the earth in riches and in wisdom (skill).

24 И целият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

And all the earth sought the presence of Solomon to hear his wisdom which God had put in his mind.

25 И всяка година донасяха всеки от тях подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

Every man brought tribute: vessels of silver and gold, garments, equipment, spices, horses, and mules, so much year by year.

26 Т оже Соломон събра колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници, и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

Solomon collected chariots and horsemen; he had 1, 400 chariots and 12, 000 horsemen, which he stationed in the chariot cities and with the king in Jerusalem.

27 И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим, като камъни, а кедрите направи, като полските черници.

The king made silver as common in Jerusalem as stones, and cedars as plentiful as the sycamore trees in the lowlands.

28 И конете, които имаше Соломон, се докарваха из Египет; и царските търговци ги купуваха по стада с определена цена.

Solomon’s horses were brought out of Egypt, and the king’s merchants received them in droves, each at a price.

29 А всяка колесница излизаше из Египет и възхождаше в Ерусалим за шестстотин сребърни сикли и всеки кон за сто и петдесет; така също за всичките хетейски царе, и за сирийските царе, те се доставяха чрез тия търговци.

A chariot could be brought out of Egypt for 600 shekels of silver, and a horse for 150. And so to all the kings of the Hittites and of Syria they were exported by the king’s merchants.