1 Г осподнето слово, което дойде към Йоила Фатуилевия син: -

The word of the Lord that came to Joel the son of Pethuel.

2 С лушайте това, старци, И дайте ухо, всички жители на земята: Ставало ли е такова нещо във вашите дни Или в дните на бащите ви?

Hear this, you aged men, and give ear, all you inhabitants of the land! Has such a thing as this occurred in your days or even in the days of your fathers?

3 Р азкажете това на чадата си, И чадата ви нека го разкажат на своите чада, И техните чада на друго поколение.

Tell your children of it, and let your children tell their children, and their children another generation.

4 К аквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; И каквото остави скакалецът, изпояде го изедникьт; И каквото остави изедникьт, изпояде го пръгът.

What the crawling locust left, the swarming locust has eaten; and what the swarming locust left, the hopping locust has eaten; and what the hopping locust left, the stripping locust has eaten.

5 И зтрезнете, пияници, та плачете, И лелекайте, всички винопийци, за новото вино; Защото се отне от устата ви.

Awake, you drunkards, and weep; wail, all you drinkers of wine, because of the sweet juice, for it is cut off and removed from your mouth.

6 П онеже на земята ми възлезе народ Силен и без брой, Чиито зъби са лъвови зъби, И който има кътни зъби като на лъвица.

For a nation has invaded My land, mighty and without number; its teeth are the teeth of a lion, and it has the jaw teeth of a lioness.

7 О пустоши лозата ми И сломи смоковниците ми; Обели я съвсем и я хвърли; Пръчките й се обелиха.

It has laid waste My vine and barked and broken My fig tree; it has made them completely bare and thrown them down; their branches are made white.

8 П лачи като сгодена девица опасана с вретище За мъжа на младостта си.

Lament like a virgin girded with sackcloth for the husband of her youth.

9 Х лебният принос и възлиянието престанаха От дома Господен; И свещениците, служителите Господни, жалеят

The meal or cereal offering and the drink offering are cut off from the house of the Lord; the priests, the Lord’s ministers, mourn.

10 З апустя полето, жалее земята; Защото се загуби житото, Изсъхна новото вино, дървеното масло е слабо,

The field is laid waste, the ground mourns; for the grain is destroyed, the new juice is dried up, the oil fails.

11 П осрамете се, земеделци, и лелекайте, лозари, За пшеницата и за ечемика; Защото жетвата на нивата се изгуби.

Be ashamed, O you tillers of the soil; wail, O you vinedressers, for the wheat and for the barley, because the harvest of the field has perished.

12 Л озата изсъхна и смоковницата повехна; Нарът, хурмата и ябълката, Дори всичките полски дървета изсъхнаха; И радостта изчезна измежду човешките чада.

The vine is dried up and the fig tree fails; the pomegranate tree, the palm tree also, and the apple or quince tree, even all the trees of the field are withered, so that joy has withered and fled away from the sons of men.

13 О пашете се с вретище и плачете, свещеници; Лелекайте, служители на олтара; Дойдете, нощувайте във вретище, Служители на моя Бог; Защото хлебният принос и възлиянието са удържани От дома на вашия Бог.

Gird yourselves and lament, you priests; wail, you ministers of the altar; come, lie all night in sackcloth, you ministers of my God, for the cereal or meal offering and the drink offering are withheld from the house of your God.

14 О светете пост, свикайте тържествено събрание, Съберете старейшините и всичките жители на страната В дома на Господа вашия Бог, И извикайте към Господа.

Sanctify a fast, call a solemn assembly, gather the elders and all the inhabitants of the land in the house of the Lord, your God, and cry to the Lord.

15 У ви за оня ден! Защото денят Господен наближи, И ще дойде като гибел от Всесилния.

Alas for the day! For the day of the Lord is at hand, and as a destructive tempest from the Almighty will it come.

16 Н е отне ли се храната пред очите ни, Веселието и радостта от дома на нашия Бог?

Is not the food cut off before our eyes, joy and gladness from the house of our God?

17 С емената изсъхнаха под буците си, Житниците запустяха, Хранилищата се съсипаха, Защото житото изсъхна.

The seed rots and shrivels under the clods, the garners are desolate and empty, the barns are in ruins because the grain has failed.

18 К ак пъшка добитъкът! Скитат се чредите говеда Защото нямат пасбище; Да! изгинаха стадата овци

How the beasts groan! The herds of cattle are perplexed and huddle together because they have no pasture; even the flocks of sheep suffer punishment (are forsaken and made wretched).

19 Г осподи, към Тебе викам; Защото огънят изпояде пасбищата на целината, И Пламъкът изпогори всичките полски дървета.

O Lord, to You will I cry, for the fire has devoured the pastures and folds of the plain and the wilderness, and flame has burned all the trees of the field.

20 Д аже и полските животни задъхвайки поглеждат към Тебе; Защото пресъхнаха водните потоци, И огън изпояде пасбищата на целината.

Even the wild beasts of the field pant and cry to You, for the water brooks are dried up and fire has consumed the pastures and folds of the wilderness and the plain.