1 В тридесет и шестата година от царуването на Аса, Израилевият цар Вааса, като възлезе против Юда, съгради Рама, за да не остави никого да излиза от Юдовия цар Аса, нито да влиза при него.
In the thirty-sixth year of Asa’s reign, Baasha king of Israel came up against Judah, and built (fortified) Ramah intending to intercept anyone going out or coming in to Asa king of Judah.
2 Т огава Аса извади сребро и злато из съкровищницата на Господния дом и на царската къща та прати при сирийския цар Венадад, който жевееше в Дамаск, да рекат:
Then Asa brought silver and gold out of the treasuries of the house of the Lord and of the king’s house and sent them to Ben-hadad king of Syria, who dwelt at Damascus, saying,
3 Н ека има договар между мене и тебе, както е имало между баща ми и твоя баща; ето пратих ти сребро и злато; иди, развали договора си с Израилевия цар Вааса, за да се оттегли от мене.
Let there be a league between me and you, as was between my father and your father. Behold, I am sending you silver and gold; go, break your league with Baasha king of Israel, that he may withdraw from me.
4 И Венадад послуша цар Аса та прати началниците на силите си против Израилевите градове; и те поразиха Иион, Дан, Авел-маим и всичките Нефталимови житници-градове.
And Ben-hadad hearkened to King Asa and sent the captains of his armies against the cities of Israel; and they smote Ijon, Dan, Abel-maim, and all the store cities of Naphtali.
5 И Вааса, като чу това, престана да гради Рама, и преустанови работата си.
And when Baasha heard it, he stopped building Ramah and let his work cease.
6 Т огава цар Аса взе целия Юда, та дигнаха камъните на Рама и дърветата й, с които Вааса градеше; и с тях съгради Гава и Масфа.
Then King Asa took all Judah, and they carried away the stones of Ramah and its timber with which Baasha had been building, and with them he built Geba and Mizpah.
7 А в това време гледачът Ананий отиде при Юдовия цар Аса та му рече: Понеже си уповал на сирийския цар, а не си уповавал на Господа своя Бог, затова войската на сирийския цар избегна и ръката ти.
At that time Hanani the seer came to Asa king of Judah and said to him, Because you relied on the king of Syria and not on the Lord your God, the army of the king of Syria has escaped you.
8 Е тоипяните и ливийците не бяха ли огромно множество, с твърде много колесници и конници? Но пак, понеже ти упова на Господа, Той ги предаде в ръката ти.
Were not the Ethiopians and Libyans a huge host with very many chariots and horsemen? Yet because you relied then on the Lord, He gave them into your hand.
9 З ащото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършенно разположени към Него. В това ти си постъпил безумно, защото от сега нататък ще имаш войни.
For the eyes of the Lord run to and fro throughout the whole earth to show Himself strong in behalf of those whose hearts are blameless toward Him. You have done foolishly in this; therefore, from now on you shall have wars.
10 П о това, Аса се разгневи на гледача та го тури в затвор, защото се разсърди против него за туй нещо. И в същото време Аса притесни някои от людете.
Then Asa was angry with the seer and put him in prison, for he was enraged with him because of this. Asa oppressed some of the people at the same time.
11 И , ето, делата на Аса, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.
The acts of Asa, from first to last, are written in the Book of the Kings of Judah and Israel.
12 А в тридесет и деветата година от царуването си, Аса се разболя от болест в нозете; обаче, макар болестта му да ставаше твърде тежка, пак в болестта си той не потърси Господа, но лекарите.
In the thirty-ninth year of his reign Asa was diseased in his feet—until his disease became very severe; yet in his disease he did not seek the Lord, but relied on the physicians.
13 И Аса заспа с бащите си; и умря в четиридесет и първата година от царуването си.
And Asa slept with his fathers, dying in the forty-first year of his reign.
14 И погребаха го в гроба, който се бе изкопал в Давидовия град, и положиха го на легло пълно с благоухания и с различни аптекарски аромати; и изгориха за него твърде много аромати.
And they buried him in his own tomb which he had hewn out for himself in the City of David, and they laid him on a bier which was filled with sweet odors and various kinds prepared by the perfumers’ art; and they made a very great burning in his honor.