1 Т огава Иов в отговор рече:

Then Job answered:

2 Д о кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

How long will you vex and torment me and break me in pieces with words?

3 Д есет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

These ten times you have reproached me; you are not ashamed that you make yourselves strange.

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

And if it were true that I have erred, my error would remain with me.

5 А ко непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

If indeed you magnify yourselves against me and plead against me my reproach and humiliation,

6 З найте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

Know that God has overthrown and put me in the wrong and has closed His net about me.

7 Е то, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

Behold, I cry out, Violence! but I am not heard; I cry aloud for help, but there is no justice.

8 Т ой е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

He has walled up my way so that I cannot pass, and He has set darkness upon my paths.

9 С ъблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

He has stripped me of my glory and taken the crown from my head.

10 С ъкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

He has broken me down on every side, and I am gone; my hope has He pulled up like a tree.

11 З апалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

He has also kindled His wrath against me, and He counts me as one of His adversaries.

12 П олковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

His troops come together and cast up their way and siege works against me and encamp round about my tent.

13 О тдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

He has put my brethren far from me, and my acquaintances are wholly estranged from me.

14 О ставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

My kinsfolk have failed me, and my familiar friends have forgotten me.

15 О ния, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

Those who live temporarily in my house and my maids count me as a stranger; I am an alien in their sight.

16 В икам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

I call to my servant, but he gives me no answer, though I beseech him with words.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.

I am repulsive to my wife and loathsome to the children of my own mother.

18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

Even young children despise me; when I get up, they speak against me.

19 В сичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

All the men of my council and my familiar friends abhor me; those whom I loved are turned against me.

20 К остите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

My bone clings to my skin and to my flesh, and I have escaped with the skin or gums of my teeth.

21 С милете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

Have pity on me! Have pity on me, O you my friends, for the hand of God has touched me!

22 З ащо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

Why do you, as if you were God, pursue and persecute me? why are you not satisfied with my flesh?

23 О , да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

Oh, that the words I now speak were written! Oh, that they were inscribed in a book!

24 Д а се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

That with an iron pen and lead they were graven in the rock forever!

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

For I know that my Redeemer and Vindicator lives, and at last He will stand upon the earth.

26 И , като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

And after my skin, even this body, has been destroyed, then from my flesh or without it I shall see God,

27 К огото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

Whom I, even I, shall see for myself and on my side! And my eyes shall behold Him, and not as a stranger! My heart pines away and is consumed within me.

28 А ко кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

If you say, How we will pursue him! that the root of all these is found in me,

29 Т огава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.

Then beware and be afraid of the sword, for wrathful are the punishments of that sword, that you may know there is a judgment.