1 Т огава Иов в отговор рече:

Allora Giobbe rispose e disse:

2 Д о кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

«Fino a quando mi affliggerete e mi tormenterete con i vostri discorsi?

3 Д есет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

Sono già dieci volte che m’insultate e non vi vergognate di malmenarmi.

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

Ammesso pure che io abbia sbagliato, il mio errore concerne me solo.

5 А ко непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

Ma se proprio volete insuperbire contro di me e rimproverarmi la vergogna in cui mi trovo,

6 З найте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

allora sappiatelo: chi m’ha fatto torto e m’ha avvolto nella sua rete è Dio.

7 Е то, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

Ecco, io grido: “Violenza!” e nessuno risponde; imploro aiuto, ma non c’è giustizia!

8 Т ой е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

Dio mi ha sbarrato la via e non posso passare, ha coperto di tenebre il mio cammino.

9 С ъблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

Mi ha spogliato della mia gloria, mi ha tolto dal capo la corona.

10 С ъкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

Mi ha demolito pezzo per pezzo, e io me ne vado. Ha sradicato come un albero la mia speranza.

11 З апалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

Ha acceso la sua ira contro di me, mi ha considerato come suo nemico.

12 П олковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

Le sue schiere sono venute tutte insieme, si sono spianate la strada fino a me, hanno posto il campo intorno alla mia tenda.

13 О тдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

Egli ha allontanato da me i miei fratelli, i miei conoscenti sono diventati degli estranei per me.

14 О ставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

Mi hanno abbandonato i miei parenti, gli intimi miei mi hanno dimenticato.

15 О ния, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

I miei domestici e le mie serve mi trattano come un estraneo; ai loro occhi io sono un intruso.

16 В икам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

Chiamo il mio servo e non risponde, devo supplicarlo con la mia bocca.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.

Il mio fiato ripugna a mia moglie, faccio pietà a chi nacque dal grembo di mia madre.

18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

Perfino i bimbi mi sprezzano; se cerco di alzarmi, mi deridono.

19 В сичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

Tutti gli amici più stretti mi hanno in orrore, quelli che amavo si sono rivoltati contro di me.

20 К остите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

Le mie ossa stanno attaccate alla mia pelle e alla mia carne, non m’è rimasta che la pelle dei denti.

21 С милете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

Pietà, pietà di me, voi, amici miei, poiché la mano di Dio mi ha colpito.

22 З ащо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

Perché perseguitarmi come fa Dio? Perché non siete mai sazi della mia carne?

23 О , да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

«Oh, se le mie parole fossero scritte! Se fossero impresse in un libro!

24 Д а се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

Se con lo scalpello di ferro e con il piombo fossero incise nella roccia per sempre!

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

Ma io so che il mio Redentore vive e che alla fine si alzerà sulla polvere.

26 И , като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

E quando, dopo la mia pelle, sarà distrutto questo corpo, senza la mia carne, vedrò Dio.

27 К огото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

Io lo vedrò a me favorevole; lo contempleranno i miei occhi, non quelli d’un altro; il cuore, dal desiderio, mi si consuma!

28 А ко кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

Se voi dite: “Come lo perseguiteremo?” – mentre la radice della tribolazione è già dentro di me –

29 Т огава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.

temete invece per voi stessi la spada! Perché furiosi sono i castighi della spada, affinché sappiate che c’è una giustizia».