1 Т огава Иов в отговор рече:

Então Jó respondeu:

2 Д о кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

Até quando afligireis a minha alma, e me atormentareis com palavras?

3 Д есет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

Já dez vezes me haveis humilhado; não vos envergonhais de me maltratardes?

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

Embora haja eu, na verdade, errado, comigo fica o meu erro.

5 А ко непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

Se deveras vos quereis engrandecer contra mim, e me incriminar pelo meu opróbrio,

6 З найте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

sabei então que Deus é o que transtornou a minha causa, e com a sua rede me cercou.

7 Е то, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

Eis que clamo: Violência! mas não sou ouvido; grito: Socorro! mas não há justiça.

8 Т ой е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

com muros fechou ele o meu caminho, de modo que não posso passar; e pôs trevas nas minhas veredas.

9 С ъблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

Da minha honra me despojou, e tirou-me da cabeça a coroa.

10 С ъкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

Quebrou-me de todos os lados, e eu me vou; arrancou a minha esperança, como a, uma árvore.

11 З апалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

Acende contra mim a sua ira, e me considera como um de seus adversários.

12 П олковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

Juntas as suas tropas avançam, levantam contra mim o seu caminho, e se acampam ao redor da minha tenda.

13 О тдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

Ele pôs longe de mim os meus irmãos, e os que me conhecem tornaram-se estranhos para mim.

14 О ставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

Os meus parentes se afastam, e os meus conhecidos se esquecem de, mim.

15 О ния, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

Os meus domésticos e as minhas servas me têm por estranho; vim a ser um estrangeiro aos seus olhos.

16 В икам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

Chamo ao meu criado, e ele não me responde; tenho que suplicar-lhe com a minha boca.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.

O meu hÁlito é intolerável ã minha mulher; sou repugnante aos filhos de minhã mae.

18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

Até os pequeninos me desprezam; quando me levanto, falam contra mim.

19 В сичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

Todos os meus amigos íntimos me abominam, e até os que eu amava se tornaram contra mim.

20 К остите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

Os meus ossos se apegam ã minha pele e ã minha carne, e só escapei com a pele dos meus dentes.

21 С милете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

Compadecei-vos de mim, amigos meus; compadecei-vos de mim; pois a mão de Deus me tocou.

22 З ащо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

Por que me perseguis assim como Deus, e da minha carne não vos fartais?

23 О , да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

Oxalá que as minhas palavras fossem escritas! Oxalá que fossem gravadas num livro!

24 Д а се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

Que, com pena de ferro, e com chumbo, fossem para sempre esculpidas na rocha!

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

Pois eu sei que o meu Redentor vive, e que por fim se levantará sobre a terra.

26 И , като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

E depois de consumida esta minha pele, então fora da minha carne verei a Deus;

27 К огото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

vê-lo-ei ao meu lado, e os meus olhos o contemplarão, e não mais como adversário. O meu coração desfalece dentro de mim!

28 А ко кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

Se disserdes: Como o havemos de perseguir! e que a causa deste mal se acha em mim,

29 Т огава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.

temei vós a espada; porque o furor traz os castigos da espada, para saberdes que há um juízo.