1 А Иов в отговор рече:

Então Jó respondeu, dizendo:

2 Н аистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

Na verdade sei que assim é; mas como pode o homem ser justo para com Deus?

3 А ко поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.

Se alguém quisesse contender com ele, não lhe poderia responder uma vez em mil.

4 М ъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

Ele é sábio de coração e poderoso em forças; quem se endureceu contra ele, e ficou seguro?

5 Т ой премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

Ele é o que remove os montes, sem que o saibam, e os transtorna no seu furor;

6 Т ой поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.

o que sacode a terra do seu lugar, de modo que as suas colunas estremecem;

7 Т ой заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

o que dá ordens ao sol, e ele não nasce; o que sela as estrelas;

8 Т ой сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

o que sozinho estende os céus, e anda sobre as ondas do mar;

9 Т ой прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.

o que fez a ursa, o Oriom, e as Plêiades, e as recâmaras do sul;

10 Т ой прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

o que faz coisas grandes e insondáveis, e maravilhas que não se podem contar.

11 Е то, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

Eis que ele passa junto a mim, e, nao o vejo; sim, vai passando adiante, mas não o percebo.

12 А ко грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

Eis que arrebata a presa; quem o pode impedir? Quem lhe dirá: Que é o que fazes?

13 А ко Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

Deus não retirará a sua ira; debaixo dele se curvaram os aliados de Raabe;

14 К олко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!

quanto menos lhe poderei eu responder ou escolher as minhas palavras para discutir com ele?

15 К омуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

Embora, eu seja justo, não lhe posso responder; tenho de pedir misericórdia ao meu juiz.

16 А ко извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

Ainda que eu chamasse, e ele me respondesse, não poderia crer que ele estivesse escutando a minha voz.

17 З ащото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

Pois ele me quebranta com uma tempestade, e multiplica as minhas chagas sem causa.

18 Н е ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

Não me permite respirar, antes me farta de amarguras.

19 А ко е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?

Se fosse uma prova de força, eis-me aqui, diria ele; e se fosse questão de juízo, quem o citaria para comparecer?

20 Д аже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

Ainda que eu fosse justo, a minha própria boca me condenaria; ainda que eu fosse perfeito, então ela me declararia perverso:

21 М акар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

Eu sou inocente; não estimo a mim mesmo; desprezo a minha vida.

22 В се едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

Tudo é o mesmo, portanto digo: Ele destrói o reto e o ímpio.

23 А ко бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

Quando o açoite mata de repente, ele zomba da calamidade dos inocentes.

24 З емята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?

A terra está entregue nas mãos do ímpio. Ele cobre o rosto dos juízes; se não é ele, quem é, logo?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

Ora, os meus dias são mais velozes do que um correio; fogem, e não vêem o bem.

26 П реминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

Eles passam como balsas de junco, como águia que se lança sobre a presa.

27 А ко река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.

Se eu disser: Eu me esquecerei da minha queixa, mudarei o meu aspecto, e tomarei alento;

28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

então tenho pavor de todas as minhas dores; porque bem sei que não me terás por inocente.

29 Н ечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

Eu serei condenado; por que, pois, trabalharei em vão?

30 А ко се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

Se eu me lavar com água de neve, e limpar as minhas mãos com sabão,

31 Т и пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

mesmo assim me submergirás no fosso, e as minhas próprias vestes me abominarão.

32 З ащото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

Porque ele não é homem, como eu, para eu lhe responder, para nos encontrarmos em juízo.

33 Н яма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,

Não há entre nós árbitro para pôr a mão sobre nós ambos.

34 Н ека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

Tire ele a sua vara de cima de mim, e não me amedronte o seu terror;

35 Т огава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.

então falarei, e não o temerei; pois eu não sou assim em mim mesmo.