1 А Иов в отговор рече:

فَأجابَ أيُّوبُ وَقالَ:

2 Н аистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

«أعلَمُ أنَّكَ عَلَى صَوابٍ. فَكَيفَ يَتَبَرَّرُ الإنسانُ أمامَ اللهِ؟

3 А ко поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.

إنْ أرادَ اللهُ أنْ يَتَّهِمَهُ، فَلَنْ يَستَطِيعَ أنْ يُعطِيهِ جَواباً شافِياً وَلَو مَرَّةً واحِدَةً مِنْ ألفٍ.

4 М ъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

فَاللهُ كامِلُ الحِكْمَةِ وَالقُوَّةِ. مَنْ عانَدَهُ وَسَلِمَ؟

5 Т ой премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

هُوَ الَّذِي يُحَرِّكُ الجِبالَ دُونَ أنْ تَعلَمَ، وَيَقلِبُها عِندَما يَغضَبُ.

6 Т ой поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.

هُوَ الَّذِي يَهُزُّ الأرْضَ مِنْ مَكانِها، فَتَرتَجِفُ أساساتُها.

7 Т ой заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

هُوَ الَّذِي يَأمُرُ قُرْصَ الشَّمسِ فَلا تُشرِقُ، وَيُغَطِّي النُّجُومَ فَلا تُشِّعُّ.

8 Т ой сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

هُوَ وَحدَهُ الَّذِي يَبسِطُ السَّماواتِ، وَيَمشِي عَلَى أمواجِ البَحرِ.

9 Т ой прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.

«هُوَ الَّذِي صَنَعَ الدُّبَّ الأكبَرَ وَالجَبّارَ وَالثُرَيّا وَكَواكِبَ الجَنُوبِ.

10 Т ой прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

هُوَ الَّذِي صَنَعَ عَجائِبَ أعظَمَ مِنْ أنْ تُدرَكَ، وَأكثَرَ مِنْ أنْ تُعَدَّ.

11 Е то, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

ها هُوَ اللهُ يَمُرُّ بِي فَلا أراهُ، يَتَجاوَزُنِي فَلا ألحَظُهُ.

12 А ко грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

إذا خَطَفَ شَيئاً، مَنِ يَستَطِيعُ أنْ يَرُدَّهُ، أوْ مَنِ سَيَقُولُ لَهُ ماذا تَفعَلُ؟

13 А ко Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

لَنْ يَرجِعَ عَنْ غَضَبِهِ. قَدِ انحَنَى لَهُ كُلُّ مُساعِديْ رَهَبَ.

14 К олко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!

فَكَيفَ أُجِيبُهُ إذاً؟ وَكَيفَ أنتَقِي كَلِماتِي حِينَ أرُدُّ عَلَيهِ؟

15 К омуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

فَرُغْمَ بَراءَتِي لا أملُكُ أنْ أُجِيبَهُ، بَلْ أسْتَرحِمُ دَيّانِي.

16 А ко извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

حَتَّى إنْ دَعَوتُ اللهَ فَأجابَنِي، لا أُصَدِّقُ أنَّهُ يُصغِي إلَى صَوتِي!

17 З ащото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

هُوَ الَّذِي يَضرِبُنِي بِمَصائِبَ كَالعاصِفَةِ، وَيُكَثِّرُ جُرُوحِي دُونَ سَبَبٍ.

18 Н е ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

لا يَدَعُنِي ألتَقِطُ أنفاسِي، بَلْ يُشبِعُنِي مَرارَةً.

19 А ко е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?

إنْ كانَتْ مَسألَةَ قُوَّةٍ، فَهُوَ أقوَى. وَإنْ كانَتْ مَسألَةَ عَدلٍ، فَمَنِ يَستَطِيعُ أنْ يَدعُوهُ إلَى مُحاكَمَةٍ؟

20 Д аже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

رَغمَ استِقامَتِي وَرَغمَ بَراءَتِي، فَإنَّ ما أقُولُهُ يُظهِرُنِي مُذنِباً.

21 М акар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

أنا مُستَقِيمٌ وَبَريءٌ، وَلا أهتَمُّ لِنَفسِي. أحتَقِرُ حَياتِي.

22 В се едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

أقُولُ إنَّ هُناكَ نَتِيجَةً واحِدَةً: اللهُ يُنهِي حَياةَ الصّالِحِ وَالشِّرِّيرِ مَعاً.

23 А ко бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

فَإنْ جاءَتْ مُصِيبَةٌ وَقَتَلَتْ مَنْ قَتَلَتْ، أيَضْحَكُ اللهُ عِندَ مَوتِ الأبرِياءِ؟

24 З емята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?

الأرْضُ مَوضُوعَةٌ تَحتَ سُلطَةِ الأشرارِ، وَقَدْ حَجَبَ اللهُ الحَقَّ عَنِ القُضاةِ. إنْ لَمْ يَكُنِ اللهُ وَراءَ هَذِهِ الأمُورِ، فَمَن إذاً؟

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

«أيّامِي أسرَعُ مِنْ عَدّاءٍ تَعدُو هارِبَةً، وَما مِنْ شَيءٍ صالِحٍ يَحدُثُ فِيها.

26 П реминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

تَمُرُّ كَسُفُنِ القَصَبِ. تَنقَضُّ سَرِيعاً كَما يَنقَضُّ النَّسرُ عَلَى فَرِيسَتِهِ.

27 А ко река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.

«لَوْ قُلْتُ سَأنسَى شَكوايَ وَحُزنِي، وَرَسَمْتُ ابتِسامَةً عَلَى وَجهِي،

28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

أظَلُّ أخشَى كُلَّ ألَمِي، وَأعْرِفُ أنَّكَ يا اللهُ لَنْ تُبَرِّئَنِي.

29 Н ечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

إنْ كُنتَ سَتَجِدُنِي مُذنِباً، لِماذا أُتعِبُ نَفسِي بِلا فائِدَةٍ؟

30 А ко се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

فَلَوْ غَسَلْتُ نَفسِي بِثَلجٍ مُذابٍ، وَنَقَّيتُ يَدَيَّ بِالصّابُونِ،

31 Т и пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

فَسَيَغمِسُنِي اللهُ فِي وَحلِ الهاوِيَةِ، إلَى أنْ تَشْمَئِزَّ ثِيابِي مِنِّي.

32 З ащото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

لَيسَ اللهُ إنساناً مِثلِي فَأرُدَّ عَلَيْهِ، أوْ كَيْ نَجتَمِعَ مَعاً فِي مَحكَمَةٍ.

33 Н яма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,

لَيسَ مِنْ وَسِيطٍ بَينَنا، يَضَعُ يَدَهُ عَلَى كِلَينا.

34 Н ека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

لَوْ أنَّهُ يَرفَعُ عَنِّي عَصا عِقابِهِ، فَلا يُرعِبنِي رُعباً.

35 Т огава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.

عِنْدَ ذَلِكَ سَأتَكَلَّمُ دُونَ أنْ أخافَ، أمّا الآنَ فَلا أستَطِيعُ.