1 А един ден Сауловият син Ионатан каза на момъка оръженосеца си; Дойди да преминем към филистимския гарнизон, който е насреща. Но на баща си не каза това.

وَفِي ذَلِكَ اليَومِ كانَ يُوناثانُ بْنُ شاوُلَ يَتَحَدَّثُ إلَى الشّابِّ الَّذِي كانَ يَحمِلُ أسلِحَتَهُ، فَقالَ: «لِنَذْهَبْ إلَى مُخَيَّمِ الفِلِسْطِيِّينَ عَلَى الجانِبِ الآخَرِ مِنَ الوادِي.» لَكِنَّ يُوناثانَ لَمْ يُخبِرْ أباهُ بِما يَنوِي عَمَلَهُ.

2 А Саул седеше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; и людете, които бяха с него възлизаха на около шестотин мъже.

وَكانَ شاوُلُ جالِساً تَحتَ شَجَرَةِ رُمّانٍ فِي مِغْرُونَ عِندَ طَرَفِ التَّلَّةِ. وَمَعَهُ نَحْوَ سِتَّ مِئَةِ رَجُلٍ.

3 И Ахия син на Ахитова, брат на Ихавода, син на Финееса, син на Илия, бе Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И людете не знаеха, че Ионатан е преминал.

وَكانَ مَعَهُ رَجُلٌ اسْمُهُ أبِيّا بْنُ أخِيطُوبَ أخِي إيخابُودَ بْنِ فِينْحاسَ بْنِ عالِي الَّذِي كانَ كاهِناً لِلرَّبِّ فِي شِيلُوهَ. كانَ أبِيّا هَذا كاهِنَ اللهِ يَرْتَدي الثَّوبَ الكَهَنُوتِيَّ. وَلَمْ يَعلَم هَؤُلاءِ الرِّجالُ أنَّ يُوناثانَ قَدْ تَرَكَهُمْ.

4 А между проходите, през които Ионатан искаше да мине към филистимския гарнизон, имаше остра скала от едната страна, и остра скала от другата страна; името на едната беше Восес, а името на другата Сене.

نَوَى يُوناثانُ أًنْ يَمُرَّ مِنْ مَعبَرٍ لِلوُصُولِ إلَى مُعَسكَرِ الفِلِسْطِيِّينَ. وَكانَتْ هُناكَ صَخرَةٌ كَبِيرَةٌ عَلَى كُلِّ جانبٍ مِنْ جانِبَيِّ المَعبَرِ. اسْمُ الصَّخرَةِ الكَبِيرَةِ الأُولَى عَلَى الجانِبِ الأوَّلِ «بُوصِيصُ،» وَاسْمُ الصَّخرَةِ الكَبِيرَةِ الثّانِيَةِ عَلَى الجانِبِ الثّانِي «سَنَّةَ.»

5 Е дната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата на юг от Гавая.

كانَتْ إحدَى الصَّخرَتَينِ مُقابِلَ مِخماسَ، وَالأُخرَى مُقابِلَ جِبْعَ.

6 И онатан, прочее, каза на момъка оръженосеца си: Дойди да преминем към гарнизона на тия необрязани, негли Господ подействува за нас; защото нищо не пречи на Господ да спаси чрез мнозина или чрез малцина.

وَقالَ يُوناثانُ لِمُعاوِنِهِ وَحامِلِ سِلاحِهِ: «لِنَذهَبْ إلَى مُعَسكَرِ هَؤُلاءِ اللامَخْتُونِينَ! فَلَعَلَّ اللهَ يَكُونُ مَعَنا فَنَهزِمَهُمْ. فَلا فَرقَ عِندَ اللهِ إنْ استَخدَمَ جُنُوداً كَثِيرِينَ أوْ قَلِيلِينَ، فَهُوَ قادِرٌ عَلَى الانتِصارِ فِي الحالَتَينِ.»

7 И рече му оръженосецът му: Стори все що ти е на сърце; върви напред; ето, аз съм с тебе според сърцето ти.

فَقالَ لَهُ حامِلُ سلاحِهِ: «افعَلْ ما تَراهُ الأفضَلَ. وَأنا مَعَكَ حَتَّى النِّهاَيَةِ.»

8 Т огава рече Ионатан: Ето, ще преминем към тия мъже и ще им се явим.

فَقالَ يُوناثانُ: «لِنَعبُرِ الوادِي إلَى الحَرَسِ الفِلِسْطِيِّ. وَسَنَدَعُهُمْ يَرونَنا.

9 А ко ни говорят така: Стойте докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се възкачим при тях.

فَإذا قالُوا لَنا: ‹الزَما مَكانَيْكُما إلَى أنْ نَأْتِيَ إلَيكُما،› فَسَنَلزَمُ مَكانَنا. وَلَنْ نَصْعَدَ إلَيْهِمْ.

10 Н о ако говорят така: качете се при нас, тогава ще се възкачим, защото Бог ги предаде в ръката ни. Това ще ни служи за знак.

لَكِنْ إذا قالَ الفِلِسْطِيُّونَ لَنا: ‹اصْعَدُوا إلَى هُنا،› حِينَئِذٍ، سَنَصعَدُ إلَيْهِمْ. فَتَكُونُ هَذِهِ عَلامَةً مِنَ اللهِ. إذْ سَيَعنِي هَذا أنَّ اللهَ سَيَنصُرُنا عَلَيهِمْ.»

11 И тъй, и двамата се появиха на филистимския гарнизон; и филистимците рекоха: Ето, евреите излизат из дупките, гдето бяха се скрили.

فَأظهَرَ يُوناثانُ وَمُساعِدُهُ نَفسَيهِما لِلفِلِسْطِيِّينَ. فَقالَ الحُرّاسُ الفِلِسْطِيُّونَ: «ها هُمُ العِبرانِيُّونَ يَخرُجُونَ مِنَ الجُحُورِ الَّتِي كانُوا يَختَبِئُونَ فِيها.»

12 И мъжете на гарнизона проговориха на Ионатана и на оръженосеца му казвайки: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Ионатан каза на оръженосеца си: Възкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израилевата ръка.

فَنادَى الفِلِسْطِيُّونَ الَّذِينَ فِي المُعَسْكَرِ عَلَى يُوناثانَ وَمُساعِدِهِ: «اصعَدا إلَى هُنا، وَسَنُلَقِّنُكُما دَرساً.» فَقالَ يُوناثانُ لِمُساعِدِهِ: «اصعَدِ التَّلَّةَ وَرائِي. فَاللهُ يَنصُرُ بَنِي إسْرائِيلَ عَلَى الفِلِسْطِيِّينَ الآنَ.»

13 И тъй, Ионатан пълзя нагоре с ръцете си и с нозете си, и оръженосецът му след него. И те паднаха пред Ионатана; и оръженосецът му ги убиваше след него.

فَصَعِدَ يُوناثانُ التَّلَّةَ زاحِفاً عَلَى يَدَيهِ وَقَدَمَيهِ، وَمُعاوِنُهُ خَلفَهُ مُباشَرَةً. وَسَقَطَ الفِلِسْطِيُّونَ قَتلَى أمامَ يُوناثانَ، وَكانَ مُعاوِنُهُ وَراءَهُ يَقتُلُ الجَرحَى.

14 И в това първо поражение, което Ионатан и оръженосецът му нанесоха, паднаха около двадесет мъже, в едно пространство от половин уврат земя.

فَقَتَل يُوناثانُ وَمُعاوِنُهُ عِشرِينَ فِلِسْطِيّاً فِي الهُجُومِ الأوَّلِ، فِي أرْضٍ لا تَزِيدُ مَساحَتُها عَنْ نِصفِ فَدّانٍ.

15 И стана трепет в стана, по нивите, и между всичките люде; гарнизона и грабителите също потрепераха, и земята се тресеше, така щото стана твърде голям трепет.

فَذُعِرَ كُلُّ الجُنُودِ الفِلِسْطِيِّينَ الَّذِينَ فِي الحَقلِ، وَالَّذِينَ فِي المُعَسْكَرِ. ذُعِرَ حَتَّى أكثَرُ الجُنُودِ بَسالَةً. وَبَدَأتِ الأرْضُ تَهتَزُّ، مِمّا زادَ ذُعرَ الفِلِسْطِيِّينَ.

16 И като наблюдаваха Сауловите стражи в Гавая Вениаминова, ето, множеството се разтопяваше и се разотиваше тук таме.

وَرَأى رُقَباءُ شاوُلَ فِي جِبعَةَ فِي أرْضِ بَنْيامِيْنَ الجُنُودَ الفِلِسْطِيِّينَ وَهُمْ يَفِرُّونَ فِي اتِّجاهاتٍ مُختَلِفَةٍ.

17 Т огава Саул каза на людете, които бяха с него: Пребройте сега, та вижте, кой от нас е отишъл. И като преброиха, ето, Ионатан и оръженосецът му ги нямаше.

فَقالَ شاوُلُ لِلجَيشِ الَّذِي مَعَهُ: «أحصُوا الجَيشَ. أُرِيدُ أنْ أعرِفَ مَنْ تَغَيَّبَ.» فَلَمّا أحصُوا الرِّجالَ، اكْتَشَفُوا أنَّ يُوناثانَ وَمُعاوِنَهُ مُتَغَيِّبانِ.

18 И Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег, (защото в това време Божият ковчег беше там с израилтяните).

فَقالَ شاوُلُ لِأبِيّا: «أحْضِرْ صُنْدُوقَ اللهِ.» فَفِي ذَلِكَ الوَقتِ، كانَ صُنْدُوقُ اللهِ مَعَ بَنِي إسْرائِيلَ.

19 А докато говореше Саул на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Оттегли ръката си.

وَبَينَما شاوُلُ يُكَلِّمُ الكاهِنَ أبِيّا، ازْدادَ الضَّجِيجُ وَالفَوضَى فِي المُعَسكَرِ الفِلِسْطِيِّ أكثَرَ فَأكثَرَ. فَنَفِدَ صَبْرُ شاوُلَ. وَقالَ لِلْكاهِنِ أبِيّا: «كَفَى. أنزِلْ يَدَكَ وَكُفَّ عَنِ الصَّلاةِ.»

20 И Саул и всичките люде, които бяха с него, се събраха та дойдоха до сражението; и, ето, мечът на всекиго бе против другаря му, и имаше твърде голямо поражение.

وَحَشَدَ شاوُلُ جَيشَهُ وَذَهَبَ إلَى المَعرَكَةِ. فَكانَ الفِلِسْطِيُّونَ فِي فَوضَى وَارتِباكٍ شَدِيدَينِ، حَتَّى صارَ يُقاتِلُ بَعضُهُمْ بَعضاً بِسُيُوفِهِمْ.

21 И евреите, които по-напред бяха с филистимците, и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, те също е обърнаха да помогнат на израилтяните, които бяха със Саула и Ионатана.

وَكانَ هُناكَ عِبرانِيُّونَ فِي مُعَسكَرِ الفِلِسْطِيِّينَ مِمَّنْ سَبَقَ أنْ خَدَمُوا الفِلِسْطِيِّينَ. فانضَمَّ هَؤُلاءِ العِبرانِيُّونَ إلَى بَنِي إسْرائِيلَ مَعَ شاوُلَ وَيُوناثانَ.

22 Т оже и всичките Израилеви мъже, които бяха се крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, завтекоха се и те в сражението да ги преследват.

وَسَمِعَ كُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ الَّذِينَ كانُوا مُختَبِئِينَ فِي المِنطَقَةِ الجَبَلِيَّةِ مِنْ أفْرايِمَ الجُنُودَ الفِلِسْطِيِّينَ وَهُمْ يَفِرُّونَ. فانضَمُّوا إلَى جَيشِهِمْ فِي المَعرَكَةِ، وَراحُوا يُطارِدُونَ الفِلِسْطِيِّينَ.

23 Т ака в оня ден Господ избави Израиля; и битката се простря до Ветавен.

فَخَلَّصَ اللهُ بَنِي إسْرائِيلَ فِي ذَلِكَ اليَومِ. وَامتَدَّتِ المَعْرَكَةُ إلَى ما بَعْدَ بَيْتِ آوِنَ وَمِنطَقَةِ أفرايِمَ الجَبَلِيَّةِ. وَكانَ عَدَدُ جَيشِ شاوُلَ كُلِّهِ يَصِلُ إلَى عَشْرَةِ آلافِ رَجُلٍ. شاوُلُ يَرتَكِبُ خَطِيَّةً أُخْرَى

24 А Израилевите мъже се измъчиха в оня ден, защото Саул закле людете, казвайки: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато отмъстя на неприятелите си. Затова никой от людете не вкуси храна.

لَكِنَّ شاوُلِ ارتَكَبَ خَطَأً كَبِيراً فِي ذَلِكَ اليَومِ، فَقَدْ كانَ بَنُو إسْرائِيلَ مُنهَكِينَ وَجائِعِينَ بِسَبَبِ قَسَمٍ أقسَمَهُ شاوُلُ. إذْ قالَ: «إنْ أكَلَ أيُّ رَجُلٍ طَعاماً قَبلَ حُلُولِ المَساءِ وَقَبلَ أنْ أقضِيَ عَلَى أعدائِي، فَسَيُقتلُ.» فَلَمْ يَأكُلْ أيُّ واحِدٍ مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ طَعاماً.

25 А като дойдоха всичките люде в един гъсталак, гдето имаше мед по земята,

وَدَخَلَ الشَّعبُ إلَى الأحْراشِ، فَرَأَوْا عَسَلاً عَلَى وَجْهِ الأرْضِ.

26 и като влязоха людете в гъсталака, ето, медът покапваше; но никой не приближи ръка до устата си, защото людете се бояха от клетвата.

دَخَلُوا وَرَأَوْا العَسَلَ يَقْطُرُ، لَكِنْ لَمْ يَذُقْ أحَدٌ مِنْهُمْ شَيئاً، خَوْفاَ مِنْ قَسَمِ شاوُلَ.

27 И онатан, обаче, не беше чул че баща му заклел людете, затова простря края на тоягата, която беше в ръката му, та я натопи в медената пита, и тури ръката си в устата си; и светна му на очите.

لَكِنَّ يُوناثانَ لَمْ يَكُنْ يَعرِفُ عَنْ ذَلِكَ القَسَمِ. وَلَمْ يَسْمَعْ أباهُ وَهُوَ يُجبِرُ الشَّعبَ عَلَى أنْ يُقسِمُوا. وَكانَتْ مَعَهُ عَصاً فِي يَدِهِ، فَغَمَسَ طَرَفَها فِي العَسَلِ وَأخَذَ مِنَ العَسَلِ. وَأكَلَ العَسَلَ، فَانْتَعَشَ.

28 А един от людете проговори, казвайки: Баща ти строго закле людете, като каза: Проклет оня, който вкуси храна днес, - макар че людете бяха изнемощели.

فَقالَ أحَدُ الجُنُودِ لِيُوناثانَ: «أجبَرَنا أبُوكَ أنْ نُقسِمَ قَسَماً، وَقالَ مَلْعُونٌ كُلُّ مَنْ يَأكُلُ اليَومَ طَعاماً. فَلَمْ يَذُقِ الرِّجالُ أيَّ طَعامٍ. وَلِهَذا هُمْ مُنْهَكُونَ.»

29 А Ионатан каза: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите, защото вкусих малко от тоя мед;

فَقالَ يُوناثانُ: «لَقَدْ جَلَبَ أبِي مَتاعِبَ كَثِيرَةً عَلَى هَذِهِ الأرْضِ. فانْظُرْ كَيفَ انتَعَشْتُ بَعْدَ أنْ تَذَوَّقتُ قَلِيلاً مِنَ العَسَلِ.

30 к олко повече, ако людете бяха яли днес свободно от користите, които намериха у неприятелите си! защото не щеше ли сега да стане по-голямо клане на филистимците?

كانَ مِنَ الأفْضَلِ لَوْ أنَّ الرِّجالَ أكَلُوا الطَّعامَ الَّذِي استَولُوا عَلَيهِ مِنْ أعدائِهِمْ. فَلَو فَعَلُوا، لَقَتَلُوا عَدداً أكبَرَ مِنَ الفِلِسْطِيِّينَ.»

31 И през оня ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но людете бяха много изнемощели.

فِي ذَلِكَ اليَومِ، هَزَمَ بَنُو إسْرائِيلَ الفِلِسْطِيِّينَ. وَحارَبُوهُمْ مِنْ مِخماسَ وَأيَّلُونَ. وَأَنْهَكَ الجُوعُ الشَّعبَ إنْهاكاً شَديداً.

32 З атова людете се нахвърлиха върху користите, и като взеха овци, говеда и телци заклаха ги по земята; и людете ядоха с кръвта.

وَكانُوا قَدْ أخَذُوا غَنَماً وَأبقاراً وَعُجُولاً مِنَ الفِلِسْطِيِّينَ. فاشتَدَّ بِهِمِ الجُوعُ، فَذَبَحُوا المَواشِيَ عَلَى الأرْضِ وَأكَلُوها وَدَمُها ما يَزالُ فِيها.

33 Т огава известиха на Саула като му казаха: Ето, людете съгрешават на Господа, защото ядат с кръвта. А той каза: Престъпници станахте; търколете голям камък към мене преди да се свърши денят.

فَقالَ أحَدُهُمْ لِشاوُلَ: «ها هُمُ الرِّجالُ يُخطِئُونَ إلَى اللهِ وَيَأكُلُونَ لَحماً فِيهِ دَمُهُ.» فَقالَ شاوُلُ: «لَقَدْ أخطَأْتُمْ. فَدَحرِجُوا الآنَ صَخرَةً هُنا.»

34 И рече Саул: Разотивайте се между людете та им кажете: Докарайте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си, та заколете тук и яжте; и не съгрешавайте на Господа като ядете с кръвта. И тъй, оная нощ всичките докараха всеки говедото си със себе си и ги заклаха там.

ثُمَّ قالَ شاوُلُ: «اذْهَبُوا إلَى الرِّجالِ وَمُرُوا كُلَّ واحِدٍ مِنهُمْ أنْ يُحضِرَ ثَورَهُ وَخَرُوفَهُ إلَيَّ. وَبَعدَ ذَلِكَ لِيَذْبَحِ الرِّجالُ ثِيرانَهُمْ وَغَنَمَهُمْ هُنا، لا تُخطِئُوا إلَى اللهِ بِأنْ تَأْكُلُوا لَحماً فِيهِ دَمُهُ.» فَأحضَرُوا كُلُّهُمْ فِي تِلكَ اللَّيلَةِ مَواشِيَهُمْ وَذَبَحُوها هُناك.

35 И Саул издигна олтар на Господа; това беше първият олтар, който той издигна на Господа.

ثُمَّ بَنَى شاوُلُ مَذبَحاً للهِ. وَقَدْ بَدَأ هُوَ نَفسُهُ العَمَلَ عَلَى بِناءِ المَذبَحِ للهِ.

36 Т огава Саул каза: Да слезем подир филистимците през нощта, и да ги разграбим преди да се развидели и да не оставим ни един от тях. А те казаха: Направи каквото ти се вижда добро. Тогава рече свещеникът: Да се приближим тук при Бога.

وَقالَ شاوُلُ: «لِنُهاجِمِ الفِلِسْطِيِّينَ اللَّيلَةَ، فَنَأخُذَ كُلَّ شَيءٍ مِنهُمْ وَنَفْنِيهِمْ تَماماً.» فَقالَ الجَيشُ: «افعَلْ ما تَراهُ الأفضَلَ.» لَكِنَّ الكاهِنَ قالَ:

37 И Саул се допита до Бога: Да сляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката на Израиля? Но не му отговори оня ден.

«لِنَسألِ اللهَ.» فَسَألَ شاوُلُ اللهَ: «هَلْ أُطارِدُ الفِلِسْطِيِّينَ؟ وَهَلْ سَتَنصُرُنا عَلَيهِمْ؟» لَكِنَّ اللهَ لَمْ يُجِبْ شاوُلَ فِي ذَلِكَ اليَومِ.

38 Т огава рече Саул: Приближете се тук всички краища на людете та се научете и вижте у кого е било прегрешение днес;

فَقالَ شاوُلُ: «اجمَعُوا لِيَ القادةَ! أُرِيدُ أنْ أعرِفَ مَنِ الَّذِي ارتَكَبَ هَذِهِ الخَطِيَّةَ اليَومَ.

39 з ащото заклевам се в живота на Господа, Който избавя Израиля, даже и в сина ми Ионатана ако бъде; непременно ще се умъртви. Но не му отговори ни един между всичките люде.

فَأُقْسِمُ بِاللهِ الحَيِّ الَّذِي يُخَلِّصُ إسْرائِيلَ، أنَّ الفاعِلَ سَيَمُوتُ، حَتَّى لَوْ كانَ ابنِي يُوناثانَ.» فَلَمْ يَنْطِقْ أحَدٌ مِنَ الشَّعبِ بِكَلِمَةٍ.

40 И рече на целия Израил: Застанете вие на едната страна, и аз и синът ми Ионатан ще застанем на другата страна. И людете казаха на Саула: Стори каквото ти се вижда добро.

فَقالَ شاوُلُ لِكُلِّ جَيشِ إسْرائِيلَ: «أنتُمْ تَقِفُونَ عَلَى هَذا الجانِبِ. وَأنا وَابنِي يُوناثانُ نَقِفُ عَلَى الجانِبِ الآخَرِ.» فَقالَ الجُنُودُ: «كَما تُرِيدُ يا سَيِّدِي.»

41 Т огава рече Саул на Господа Израилевия Бог: Покажи чрез жребието истината. И хванаха се Ионатан и Саул, а людете бяха отпуснати.

ثُمَّ صَلَّى شاوُلُ: «يا اللهُ ، يا إلَهَ إسْرائِيلَ، لِماذا لَمْ تُجِبنِي أنا عَبدَكَ اليَومَ؟ إنْ كُنتُ أخطَأْتُ أنا أوِ ابنِي، فَأظْهِرِ اليُورِيمَ فِي القُرْعَةِ، يا اللهُ ، يا إلَهَ إسْرائِيلَ. وَإنْ كانَ شَعبُكَ هُمُ الَّذِينَ أخطَأُوا، فَأظْهِرِ التَّمِيمَ.» فَأشارَ اللهُ بِالقُرْعَةِ إلَى شاوُلَ وَيُوناثانَ، وَبَرَّأ الشَّعبَ.

42 И рече Саул: хвърлете жребие между мене и сина ми Ионатана. И хвана се сина му Ионатан.

فَقالَ شاوُلُ: «أَلْقِ القُرعَةَ لِنَتَبَيَّنَ مَنْ هُوَ المُذنِبُ، أنا أمِ ابْنِي.» فَوَقَعَتِ القُرعَةُ عَلَى يُوناثانَ.

43 Т огава Саул каза на Ионатана: Кажи ми какво си сторил. И Ионатан му яви, като рече: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, който имах в ръката си; и, ето, трябва да умра!

فقالَ شاوُل لِيُوناثانَ: «أخْبِرْنِي ما الذي فَعَلْتَهُ.» فَقالَ يُوناثانُ لِشاوُلَ: «تَذَوَّقْتُ قَلِيلاً مِنَ العَسَلِ بِطَرَفِ عَصايَ. فَهَلْ أمُوتُ مِنْ أجلِ هَذا الأمْرِ التّافِهِ؟»

44 И рече Саул: Така да направи Бог. да! и повече да притури; непременно ще умреш, Ионатане.

فَقالَ شاوُلُ: «قَدْ أقسَمْتُ، وَسَيُعاقِبَنِي إذا لَمْ أفِ بِقَسَمِي. يَنْبَغِي أنْ يَمُوتَ يُوناثانُ.»

45 А людете рекоха на Саула: Ионатан ли ще умре, който извърши това велико избавление в Израиля? Да не бъде Бог! Заклеваме се в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действува с Бога днес. Така людете избавиха Ионатана, та не умря.

لَكِنَّ الجُنُودَ قالُوا لِشاوُلَ: «الفَضلُ فِي انتِصارِ إسْرائِيلَ العَظِيمِ اليَومَ هُوَ لِيُوناثانَ. فَهَلْ يَسْتَحِقُّ مِثلُهُ المَوتَ؟ لا يَكُونُ هَذا! نُقسِمُ بِاللهِ الحَيِّ، لَنْ تَسقُطَ شَعرَةٌ واحِدَةٌ مِنْ رَأسِ يُوناثانَ! فَقَدْ أعانَهُ اللهُ عَلَى الفِلِسْطِيِّينَ اليَومَ.» فَأنقَذَ الشَّعبُ يُوناثانَ. فَلَمْ يُقتَلْ.

46 Т огава Саул се върна от преследването на филистимците; а филистимците отидоха на мястото си.

وَتَوَقَّفَ شاوُلُ عَنْ مُطارَدَةِ الفِلِسْطِيِّينَ. فَرَجِعَ الفِلِسْطِيُّونَ إلَى مَكانِهِمْ. شاوُلُ يُحارِبُ أعداءَ إسْرائِيل

47 А Саул, като бе поел царуването над Израиля, воюва против всичките си околни неприятели: против Моава, против амонците, против Едома, против совските царе и против филистимците; и на където и да се обръщаше, все побеждаваше;

وَأكمَلَ شاوُلُ سَيطَرَتَهُ عَلَى كُلِّ إسْرائِيلَ وَحارَبَ كُلَّ أعدائِها المُحِيطِينَ بِها. فَحارَبَ شاوُلُ المُوآبِيِّينَ وَالعَمُّونِيِّينَ وَالأدُومِيِّينَ، وَمَلِكَ صُوبَةَ، وَالفِلِسْطِيِّينَ. وَانْتَصَرَ حَيثُما ذَهَبَ.

48 и като действуваше бързо порази и Амалика, и избави Израиля от ръката на ония, които ги разграбваха.

كانَ شاوُلُ شُجاعاً جِدّاً. فَخَلَّصَ بَنِي إسْرائِيلَ مِنْ جَمِيعِ أعْدائِهِمِ الَّذِينَ حاوَلُوا أنْ يَنهَبُوها. وَهَزَمَ شاوُلُ حَتَّى عَمالِيقَ.

49 А синовете на Саула бяха: Ионатан, Иисуй и Мелхисуе: и имената на двете му дъщери бяха Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.

وَكانَ لِشاوُلَ أولادٌ هُمْ يُوناثانُ وَيَشْوِي وَمَلْكِيشُوعُ. وَاسْمُ ابنَتِهِ البِكرِ مِيرَبُ، وَاسْمُ ابنَتِهِ الأصغَرِ مِيكالُ.

50 А името на жената на Саула беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря; и името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия стрика Нир.

وَاسْمُ زَوجَتِهِ أخِينُوعَمُ بِنتُ أخِيمَعَصَ. وَاسْمُ قائِدِ جَيشِهِ أبْنَيْرُ بْنُ نَيْرَ عَمِّ شاوُلَ.

51 А Кис Сауловият баща и Нир Авенировият баща, бяха Авиилови синове.

أمّا قَيْسٌ أبُو شاوُلَ وَنَيْرُ أبُو أبْنَيْرَ فَهُما ابْنِي أبِيئِيلَ.

52 И през всичките дни на Саула се водеше силна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой мъж силен или храбър вземаше го при себе си.

كانَ شاوُلُ شُجاعاً طَوالَ حَياتِهِ. كانَتِ الحَرْبُ ضِدَّ الفِلِسْطِيِّينَ شَدِيدَةً. وَكُلَّما رَأى شاوُلُ رَجُلاً قَوِيّاً أوْ شُجاعاً، ضَمَّهُ إلَى جَيشِهِ.