1 С ега ще пея на любезния си, Песен на обичния си за лозето Му. Любезният ми имаше лозе На много тлъсто бърдо.

سَأُغَنِّي لِحَبِيبِي أُغنِيَةَ حُبٍّ عَنْ كَرْمِهِ: كانَ لِحَبِيبِي كَرْمٌ عَلَى تَلَّةٍ خَصِبَةٍ جِدّاً.

2 О копа го, и очисти го от камъните, И насади го с отбрана лоза, Съгради кула всред него, Изкопа още и лин в него; И очакваше сладко грозде, Но то роди диво.

حَرَثَهُ وَأزالَ مِنهُ الحِجارَةَ. وَبَنَى بُرجاً فِي وَسَطِهِ، كَما عَمِلَ مِعصَرَةً فِيهِ. وَتَوَقَّعَ أنْ يُنتِجَ هَذا الكَرمُ عِنَباً جَيِّداَ، وَلَكِنَّهُ أنتَجَ عِنَباً رَدِيئاً.

3 И сега, ерусалимските жители и Юдовите мъже, Съдете, моля, между Мене и лозето Ми.

فَقالَ: «وَالآنَ يا سُكّانَ القُدْسِ وَيا بَنِي يَهُوذا، احكُمُوا بَينِي وَبَينَ كَرمِيَ.

4 Щ о повече бе възможно да се направи за лозето Ми, Което не му направих? Защо, тогава, докато очаквах да роди сладко грозде, То роди диво?

ماذا كانَ عَلَيَّ أنْ أعمَلَ لِكَرمِيَ وَلَمْ أعمَلْهُ؟ لِماذا تَوَقَّعْتُ أنْ يُنتِجَ عِنَباً جَيِّداً، فَأنتَجَ عِنَباً رَدِيئاً؟

5 И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си; Ще махна плета му, и то ще се похаби; Ще разбия оградата му, и то ще се потъпче;

«وَالآنَ سَأُخبِرُكُمْ ماذا سَأفعَلُ بِكَرمِي: سَأنزِعُ سِياجَهُ فَيَكُونَ لِلخَرابِ، وَسَأهدِمُ سُورَهُ فَيَصِيرَ لِلدَّوسِ.

6 И ще го запустя; не ще да се подреже нито прекопае, Но ще произведе глогове и шипки; Ще заповядам още на облаците да не валят дъжд на него,

سَأُخَرِّبُهُ، وَلَنْ يُقَلِّمَهُ أوْ يُنَقِّبَ أرْضَهُ أحَدٌ، وَسَتَنمُو الأشواكُ فِيهِ. وَسَآمُرُ الغُيُومَ أنْ لا تُمطِرَ عَلَيهِ.»

7 З ащото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом И Юдовите мъже са садът, който Го зарадва; И Той очакваше от тях правосъдие, но ето кръвопролитие, - Правда, но ето вопъл.

كَرمُ اللهِ القَدِيرِ هُوَ بَيتُ إسْرائِيلَ، وَبَنُو يَهُوذا هُمْ زَرْعُهُ الَّذِي يُحِبُّهُ. تَوَقَّعَ إنصافاً، وَلَكِنْ لَمْ يَكُنْ هُناكَ سِوَى القَتلِ. تَوَقَّعَ صَلاحاً، لَكِنْ لَمْ يَكُنْ سِوَى صُراخِ المُتَضايِقِينَ.

8 Г орко на ония, които прибавят къща на къща, И събират нива с нива, докато не остане място, И вие си направите да живеете сами всред земята!

وَيلٌ لِمَنْ يَزِيدُونَ عَدَدَ بُيُوتِهِمْ وَحُقُولِهِمْ، حَتَّى لا يَبقَى مَكانٌ لِغَيرِهِمْ! سَتَسكُنُونَ وَحِيدينَ فِي الأرْضِ.

9 Г оспод на Силите ми казва в ушите: Наистина много къщи ще запустеят без жители, Даже големи и хубави къщи;

أقسَمَ اللهُ القَدِيرُ وَقالَ: «البُيُوتُ الضَّخمَةُ سَتُخرَبُ، وَالبُيُوتُ الجَمِيلَةُ سَتُصبِحُ فارِغَةً بِلا سُكّانٍ.

10 З ащото десет уврата лозе ще дадат само един ват вино, И един кор семе ще даде само една ефа плод,

عَشْرَةُ فَدادِينَ مِنَ الكُرُومِ، لَنْ تُنْتِجَ سِوَى صَفِيحَةٍ مِنَ النَّبِيذِ. وَكِيساً مِنَ البُذُورِ، لَنْ يُنْتِجَ سِوَى قُفَّةٍ واحِدةٍ.»

11 Г орко на ония, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие, Които продължават до вечер, догдето ги разпали виното!

وَيلٌ لِلَّذِينَ يَستَيقِظُونَ باكِراً لِيَسْعَوْا وَراءَ المُسكِراتِ! وَيلٌ لِلَّذِينَ يَتَأخَّرُونَ فِي اللَّيلِ لِيَشرَبُوا الخَمرَ!

12 И с арфа и псалтир, с тъпанче и свирка, И с вино са техните угощения; Но не се взират в делото Господно, Нито са внимавали на делото на ръцете Му.

فِي حَفلاتِهِمُ العُودُ وَالقِيثارَةُ وَالدُّفُّ وَالمِزمارُ وَالخَمرُ، وَلَكِنَّهُمْ لا يَهتَمُّونَ بِما يَعمَلُهُ اللهُ ، وَلا يُلاحِظُونَ ما صَنَعَتْهُ يَداهُ.

13 З атова Моите люде са закарани в плен, - Защото нямат знание; Па и почтените им мъже умират от глад, И множеството им съхне от жажда,

لِذَلِكَ سَيُسبَى شَعبِي فَجأةً لأنَّهُمْ لَمْ يَفهَمُوا أنِّي أنا الَّذِي كُنتُ أعمَلُ هَذا. شُرَفاءُ الشَّعبِ سَيَجُوعُونَ، وَعامَّةُ النّاسِ سَيَعطَشُونَ.

14 З атова става преизподнята по-лакома, И отвори чрезмерно устата си; И в нея слизат славата им, И множеството им, и великолепието им, И ония, които се веселят между тях.

وَلِهَذا تَفتَحُ الهاوِيَةُ شَهِيَتَها، وَتُوَسِّعُ فَمَها كَثِيراً لِمَزِيدٍ مِنَ النّاسِ. شُرَفاءُ القُدْسِ وَعامَّةُ النّاسِ، حُشُودُ السُّكانِ وَجَميعُ المُبتَهِجِينَ، سَيَنزِلُونَ إلَى الهاوِيَةِ.

15 И навежда се долният човек, И унижава се големецът, И очите на високоумните се навеждат;

سَيُذَلُّ الشَّعبُ، وَسَيُقَلَّلُ مِنْ قَدرِ كُلِّ إنسانٍ. سَيُحَطُّ قَدْرُ المُتَكَبِّرِينَ.

16 А Господ на Силите се възвишава чрез правосъдие, И светият Бог се освещава чрез правда.

أمّا اللهُ القَدِيرُ فَسَيُظهِرُ مَجدَهُ بِعَدلِهِ، وَسَيُظهَرُ اللهُ القُدُّوسُ ذاتَهُ بِبِرِّهِ.

17 Т огава ангелите ще пасат както в пасбищата си; И чужденци ще изядат запустелите места на тлъстите.

حِينَئِذٍ، تَرعَى الخِرافُ فِي مَراعِي الأغنِياءِ، وَتَأكُلُ الحِملانُ بَينَ خَرائِبِهِمْ.

18 Г орко на ония, които теглят беззаконието си с въжета от лъжи, И грехът като с ремъци от товарна кола, -

وَيلٌ لِمَنْ يَسحَبُ الإثمَ خَلفَهُ بِحِبالِ الكَذِبِ، وَيَجُرُّ الخَطِيَّةَ كَما يَجُرُّ عَرَبَةً.

19 К оито казват: Нека бърза, Нека ускори делото Си, за да го видим; И нека приближи и дойде Възнамеряването от светия Израилев, за да го разберем!

يَقُولُونَ: «لِيُسرِعْ! لِيَعمَلْ عَمَلَهُ بِسُرعَةٍ حَتَّى نَراهُ. وَلْتَتَحَقَّقْ خُطَّةُ قُدُّوسِ إسْرائِيلَ قَرِيباً حَتَّى نَعرِفَها.»

20 Г орко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; Които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; Които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!

وَيلٌ لِلَّذِينَ يُسَمُّونَ الشَّرَّ خَيراً وَالخَيرَ شَرّاً! الَّذِينَ يُحَوِّلُونَ الظُّلمَةَ إلَى نُورٍ وَالنُّورَ إلَى ظُلمَةٍ! الَّذِينَ يُحَوِّلُونَ المُرَّ إلَى حُلوٍ وَالحُلوَ إلَى مُرٍّ!

21 Г орко на ония, които са мъдри в своите очи, И които са разумни пред себе си!

وَيلٌ لأولَئِكَ الَّذِينَ يَظُنُّونَ أنَّهُمْ حُكَماءُ، وَيَعتَقِدُونَ أنَّهُمْ أذكِياءُ.

22 Г орко на ония, които са юнаци да пият вино, И силно да подправят спиртно питие, -

وَيلٌ لِلأقوِياءِ فِي شُربِ الخَمرِ، وَالمُحتَرِفِينَ فِي مَزْجِ المُسكِراتِ!

23 К оито за дарове оправдават беззаконника И отнемат от праведника правото му!

الَّذِينَ يُطلِقُونَ سَراحَ المُذنِبِ بِالرِّشوَةِ، وَلا يُنصِفُونَ البَرِيءَ.

24 З атова, както огнен пламък пояжда плявата, И както сламата се губи в пламъка, Така и техният корен ще стане като гнилота, И цветът им ще вазлезе като прах. Защото отхвълиха поуката на Господа на Силите, И презряха думата на Светия Израилев.

لِهَذا كَما أنَّ لَهِيبَ النّارِ يَلتَهِمُ القَشَّ، وَالعُشبَ الجافَّ يَزُولُ فِي اللَّهَبِ، هَكَذا سَتَتَعَفَّنُ جُذُورُهُمْ، وَزَهرُهُمْ كَالغُبارِ يَطِيرُ. لأنَّهُمْ رَفَضُوا الخُضُوعَ لِتَعلِيمِ اللهِ القَدِيرِ، وَاحتَقَرُوا كَلامَ قُدُّوسِ إسْرائِيلَ.

25 З а туй, гневът на Господа пламна против людете Му, И Той простря ръката Си против тях та ги порази; Та потрепераха хълмовете, И техните трупове станаха като смет всред улиците. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

لِذَلِكَ اشتعَلَ غَضِبُ اللهِ عَلَى شَعبِهِ، وَرَفَعَ يَدَهُ ضِدَّهُمْ، وَضَرَبَهُمْ. الجِبالُ اهتَزَّتْ، وَجُثَثُهُمْ فِي وَسَطِ الشَّوارِعِ كَالنُّفايَةِ. وَبِالرُّغمِ مِنْ هَذا، ما يَزالَ غاضِباً، وَيَدُهُ مَرفُوعَةٌ لِمُعاقَبَتِهِمْ. مُعاقَبَةُ اللهِ لإسْرائِيل بِأُمَمٍ بَعيدة

26 И Той ще издигне знаме за народите от далеч, И ще засвири за всеки от тях от края на земята; И, Ето, те скоро ще дойдат набързо.

سَيَدعُو اللهُ أُمَماً بَعِيدَةً، وَيَصفُرُ لَهُمْ لِيأتُوا مِنْ أقاصِي الأرْضِ. وَها هُمْ يَأتُونَ سَرِيعاً.

27 Н икой измежду тях не ще се умори нито ще се спъне. Никой не ще задреме нито ще заспи; Нито ще се разпаше поясът от кръста им, Нито ще се скъса ремъкът на обущата им.

لا أحَدَ مِنهُمْ يَتعَبُ أوْ يَتَعَثَّرُ، وَلا أحَدَ مِنهُمْ يَنعَسُ أوْ يَنامُ. لا يَنحَلُّ حِزامٌ عَنْ وَسطِهِمْ، وَلا يَنقَطِعُ رِباطُ حِذاءٍ.

28 С трелите им са остри, и всичките им лъкове запънати; Копитата на конете им ще се считат за кремък, И колелата им за вихрушка.

سِهامُهُمْ حادَّةٌ، وَأقواسُهُمْ جاهِزَةٌ لِلإطلاقِ. حَوافِرُ خَيلِهِمْ قاسِيَةٌ كَالصَّوّانِ، وَعَجَلاتُ مَركَباتِهِمْ تُثِيرُ الغُبارَ كَرِيحٍ عاصِفَةٍ.

29 Р евът им ще бъде като на лъв: Те ще реват като млади лъвове; Да! Ще реват, и ще сграбчат лова, и ще го завлекат, И не ще има кой да го отърве.

زَمجَرَتُهُمْ كَاللَّبُؤَةِ، وَزَئِيرُهُمْ كَالأشبالِ. يُزَمجِرُونَ وَيُمسِكُونَ فَرائِسَهُمْ، وَيَبتَعِدُونَ بِها وَلا يُوجَدُ مَنْ يُنقِذُها.

30 И в същия ден ще реват против тях като морското бучение; И ако погледне някой на земята, ето тъмнина и неволя, И виделината помрачена през облаците й.

فِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَيَهْدِرُونَ عَلَى إسْرائِيلَ كَهَدِيرِ أمواجِ البَحرِ. وَسَيَنظُرُ بَنُو إسْرائِيلَ إلَى الأرْضِ فَإذا ظَلامٌ وَضِيقٌ، وَالنُّورُ يَتَلاشَى وَراءَ الغُيُومِ.