1 И даде ми се тръстика като тояга; и един каза: Стани та измери Божия храм и олтара и ония които се кланят в него;

ثُمَّ أُعطِيتُ قَصَبَةً تُشبِهُ عَصا قِياسٍ. وَقِيلَ لِي: «قٌمْ وَقِسْ هَيكَلَ اللهِ وَالمَذبَحَ، وَأحصِ عَدَدَ الَّذِينَ يَتَعَبَّدُونَ بِداخِلِهِ.

2 н о двора, който е извън храма, остави, и недей го измерва, защото той е даден на народите, които ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца.

أمّا ساحَةُ الهَيكَلِ الخارِجِيَّةُ، فاترُكْها وَلا تَقِسْها، لِأنَّها قَدْ أُعطِيَتْ لِلوَثَنِيِّينَ. وَهُمْ سَيَدُوسُونَ المَدِينَةَ المُقَدَّسَةَ لِمُدَّةِ اثْنَينِ وَأربَعِينَ شَهراً.

3 А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда и двесте и шестедесет, дни облечени във вретища.

وَسَأُرسِلُ شاهِدَيَّ الاثنَينِ، وَسَيَتَنَبَّآنِ مُدَّةَ ألفٍ وَمِئَتَينِ وَسِتِّينَ يَوماً، وَهُما يَلبَسانِ الخَيشَ.»

4 Т е са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята.

هَذانِ الشّاهِدانِ هُما شَجَرَتا الزَّيتُونِ، وَهُما المِصباحانِ القائِمانِ أمامَ رَبِّ الأرْضِ.

5 И ако някой поиска да ги повреди, огън излиза от устата им, та изяжда неприятелите им; и ако поиска някой да ги повреди, така трябва той да бъде убит.

إنْ حاوَلَ أحَدٌ أنْ يُؤذِيَهُما، فَإنَّ ناراً سَتَخرُجُ مِنْ فَمِهِما وَتُبِيدُ أعداءَهُما. فَإنْ حاوَلَ أحَدٌ أنْ يُؤذِيَهُما، هَكَذا يَنبَغي أنْ يَمُوتَ.

6 Т е имат власт да заключат небето, та да не вали дъжд през времето, за което те пророкуваха; и имат власт над водите да ги превръщат в кръв и да поразяват земята с всяка язва, колкото пъти биха поискали.

هَذانِ لَدَيهُما السُّلطانَ أنْ يُغلِقا السَّماءَ، فَلا يَنزِلَ مَطَرٌ خِلالَ فَترَةِ نُبُوَّتِهِما. وَلَدَيهُما السُّلطانَ أنْ يُحَوِّلا المِياهِ إلَى دَمٍ، وَأنْ يَضرِبا الأرْضَ بِكُلِّ أنواعِ البَلاءِ مَتَى شاءا.

7 И когато свършат свидетелствуването си, звярът, който възлиза от бездната, ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие.

وَعِندَما يَنتَهِيانِ مِنْ شَهادَتِهِما، سَيَخرُجُ الوَحشُ مِنَ الهاوِيَةِ ويُهاجِمُهُما، وَيَهزِمُهُما وَيَقتُلُهُما.

8 И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, гдето и техният Господ биде разпнат.

وَتُترَكُ جُثَّتاهُما فِي شَوارِعِ المَدِينَةِ العَظِيمَةِ حَيثُ صُلِبَ رَبُّهُما أيضاً، وَتُدعَى هَذِهِ المَدِينَةُ رَمزِيّاً سَدُومَ وَمِصْرَ!

9 И мнозина измежду людете, племената, езиците и народите ще гледат труповете им три дни и половина и не ще позволят да бъдат положени труповете им в гроб.

وَسَيَنظُرُ النّاسُ مِنْ كُلِّ الشُّعُوبِ وَالقَبائِلِ وَاللُّغاتِ وَالأُمَمِ إلَى جُثَّتَيهِما لِثَلاثَةِ أيّامٍ وَنِصفٍ، وَلَنْ يَسمَحُوا بِأنْ تُدفَنَ جُثَّتاهُما.

10 И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят, и един на друг ще си правят подаръци, защото тия два пророка са мъчили жителите на земята.

سَيَشمَتُ الَّذِينَ يَعِيشُونَ عَلَى الأرْضِ بِهِما. سَيَحتَفِلُونَ وَيُرسِلُونَ الهَدايا بَعضُهُمْ إلَى بَعضٍ، لِأنَّ هَذَينِ النَّبِيَّينِ كانا مَصدَرَ عَذابٍ لِلَّذِينَ يَعِيشُونَ عَلَى الأرْضِ.

11 А след трите и половина дни влезе в тях жизнено дишане от Бога, и те се изправиха на нозете си; и голям страх обзе ония, които ги гледаха.

لَكِنْ بَعدَ انقِضاءِ الثَّلاثَةِ أيّامٍ وَنِصفٍ، دَخَلَتْ فِيهِما نَفخَةُ حَياةٍ مِنَ اللهِ، فَوَقَفا عَلَى أقدامِهِما، وَحَلَّ بِالَّذِينَ كانُوا يُشاهِدونَ ذَلِكَ خَوفٌ عَظِيمٌ!

12 А те чуха силен глас от небето, който им казваше: Възлезте тука. И възлязоха на небето в облак; и неприятелите им ги видяха.

وَسَمِعَ النَّبِيّانِ صَوتاً عالِياً مِنَ السَّماءِ يَقُولُ: «اصعَدا إلَى هُنا!» فَصَعِدا إلَى السَّماءِ فِي سَحابَةٍ، فِيما كانَ أعداؤُهُما يَنظُرونَ.

13 И на часа стана голям тръс, и десетата част от града падна, та измряха в тръса седем хиляди човека; и останалите се уплашиха, та отдадоха слава на небесния Бог.

وَفِي تِلكَ اللَّحظَةِ حَدَثَ زِلزالٌ عَظِيمٌ، فانهارَ عُشْرُ المَدِينَةِ. وَقُتِلَ فِي الزِّلزالِ سَبعَةُ آلافِ شَخصٍ، أمّا الباقُونَ فَكانُوا خائِفِينَ لِلغايَةِ، وَمَجَّدُوا إلَهَ السَّماءِ.

14 В торото горко премина; ето, иде скоро третото горко.

الوَيلُ الثّانِي قَدْ مَضَى، وَها إنَّ الوَيلَ الثّالِثَ آتٍ سَرٍيعاً. البُوقُ السّابِع

15 И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове.

وَنَفَخَ المَلاكُ السّابِعُ فِي بُوقِهِ، وَكانَتْ هُناكَ أصواتٌ عالِيَةٌ فِي السَّماءِ تَقُولُ: «مَمالِكُ الأرْضِ صارَتِ الآنَ لِرَبِّنا وَمَسِيحِهِ، وَهُوَ سَيَحكُمُ إلَى أبَدِ الآبِدِينَ.»

16 И двадесетте и четири старци, седещи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха Богу, казвайки:

ثُمَّ خَرَّ الشُّيُوخُ الأربَعَةُ وَالعِشرُونَ الجالِسُونَ عَلَى عُرُوشِهِمْ أمامَ اللهِ، وَسَجَدُوا لَهُ،

17 Б лагодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който си, и Който си бил, загдето си взел голямата Си сила и царуваш.

وَقالوا: «نَحمَدُكَ أيُّها الرَّبُّ الإلَهُ القَدِيرُ الكائِنُ وَالَّذِي كانَ لِأنَّكَ أظهَرتَ قُدرَتَكَ العَظِيمَةَ، وَمَلَكتَ.

18 Н ародите се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите Си пророците и на светиите и на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята.

غَضِبَ الوَثَنِيُّونَ، لَكِنَّ غَضَبَكَ قَدْ أتَى. آنَ الأوانُ لِكَي يُدانَ الأمواتُ، وَلِكَي يُكافَأ عِبادُكَ الأنبِياءُ، وَشَعبُكَ المُقَدَّسُ، وَكُلُّ مَنْ يَهابُ اسْمَكَ صِغاراً وَكِباراً. حانَ الوَقتُ لِكَي يُدَمَّرَ الَّذِينَ كانُوا يُدَمِّرُونَ الأرْضَ!»

19 И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчега на Божия завет; и настанаха светкавици и гласове, гръмотевици и тръс и силен град.

ثُمَّ فُتِحَ هَيكَلُ اللهِ فِي السَّماءِ، وَظَهَرَ تابُوتُ عَهدِهِ فِي هَيكَلِهِ. وَحَدَثَتْ بُرُوقٌ وَرُعُودٌ، وَزُلزِلَتِ الأرْضُ، وَسَقَطَ عَلَيها بَرَدٌ كَبِيرٌ وَكَثِيرٌ!