1 И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.

غَيرَ أنِّي، أيُّها الإخوَةُ، لَمْ أكُنْ قادِراً عَلَى أنْ أُخاطِبَكُمْ كَأُناسٍ رُوحِيِّينَ، بَلِ اضطَرَرْتُ إلَى أنْ أُخاطِبَكُمْ كَأُناسٍ دُنيَوِيِّينَ، كَأطفالٍ فِي المَسِيحِ.

2 С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете.

فَسَقَيتُكُمْ حَلِيباً، لا طَعاماً حَقِيقِيّاً. إذْ لَمْ تَكُونُوا قادِرِينَ بَعدُ عَلَى ذَلِكَ، بَلْ أنتُمْ غَيرُ قادِرِينَ عَلَيهِ الآنَ.

3 П онеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?

لِأنَّكُمْ ما تَزالُونَ دُنيَوِيِّينَ. فَحِينَ يُوجَدُ حَسَدٌ وَنِزاعٌ بَينَكُمْ، أفَلا تَكُونُونَ دُنيَوِيِّينَ سالِكِينَ كَما يَسلُكُ أهلُ العالَمِ؟

4 З ащото, кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби?

فَحِينَ يَقُولُ أحَدُكُمْ: «أنا أتْبَعُ بُولُسَ،» وَيَقُولُ آخَرٌ: «أنا أتْبَعُ أبُلُّوسَ،» أفَلا تَكُونُونَ دُنيَوِيِّينَ؟

5 К акво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях.

فَمَنْ هُوَ أبُلُّوسُ، وَمَنْ هُوَ بُولُسُ؟ ما نَحنُ إلّا خادِمانِ آمَنتُمْ بِواسِطَتِهِما. عَمِلَ كُلٌّ مِنّا عَمَلَهُ كَما حَدَّدَهُ لَهُ الرَّبُّ.

6 А з насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.

فَزَرَعتُ أنا البِذرَةَ، وَأبُلُّوسُ سَقاها، لَكِنَّ اللهَ هُوَ الَّذِي نَمّاها.

7 И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте.

فَما لِزارِعِ البِذرَةِ أهَمِّيَّةٌ، وَلا لِساقِيها، بَلْ للهِ الَّذِي يُنَمِّي.

8 П рочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче всеки според своя труд ще получи своята награда;

لِلزّارِعِ وَالسّاقِي هَدَفٌ واحِدٌ. وَسَيَنالُ كُلٌّ مِنهُما مُكافَأتَهُ حَسَبَ ثَمَرِ عَمَلِهِ.

9 з ащото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.

فَنَحنُ عامِلانِ وَشَرِيكانِ فِي خِدمَةِ اللهِ، وَأنتُمْ حَقلُ اللهِ وَبِناؤُهُ.

10 С поред дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея.

وَكَبانٍ حَكِيمٍ، وَضَعتُ الأساسَ حَسَبَ المَوهِبَةِ الَّتِي أعطانِي إيّاها اللهُ. غَيرَ أنَّ هُناكَ أشخاصاً آخَرِينَ يَبنُونَ عَلَى هَذا الأساسِ. فَلْيَنتَبِهْ كُلُّ واحِدٍ كَيفَ يَبنِي عَلَيهِ.

11 З ащото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.

إذْ لا يَقدِرُ أحَدٌ أنْ يَضَعَ أساساً آخَرَ غَيرَ ذاكَ الَّذِي وُضِعَ أصلاً، أيْ يَسُوعَ المَسِيحِ.

12 И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено, слама,

فَإنْ كانَ أحَدٌ يَبنِي عَلَى ذَلِكَ الأساسِ مُستَخدِماً ذَهَباً أوْ فِضَّةً أوْ حِجارَةً كَرِيمَةً أوْ خَشَباً أوْ تِبناً أوْ قَشّاً،

13 в секиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.

فَلا بُدَّ أنْ يَظهَرَ عَمَلُ كُلِّ واحِدٍ فِيما بَعْدُ، لِأنَّ يَومَ مَجِيءِ المَسِيحِ سَيُظهِرُهُ. فَسَيَظهَرُ ذَلِكَ اليَومُ بِالنّارِ، وَسَتُبَيِّنُ النّارُ قِيمَةَ عَمَلِ كُلِّ واحِدٍ.

14 Т оя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.

فَإذا صَمَدَ ما بَناهُ الإنسانُ، يُكافَأُ.

15 А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.

وَإذا احتَرَقَ عَمَلُهُ، يَخسَرُ. أمّا هُوَ نَفسُهُ فَسَيَخلُصُ، لَكِنَّهُ سَيَكُونُ كَمَنْ هَرَبَ مِنْ نارٍ!

16 Н е знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?

ألا تَعلَمُونَ أنَّكُمْ هَيكَلُ اللهِ، وَأنَّ رُوحَ اللهِ ساكِنٌ فِيكُمْ؟

17 А ко някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие.

فَإذا خَرَّبَ أحَدُهُمْ هَيكَلَ اللهِ، سَيُخَرِّبُهُ اللهُ، لِأنَّ هَيكَلَ اللهِ مُقَدَّسٌ، وَهُوَ أنتُمْ.

18 Н икой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър.

فَلا تَخدَعُوا أنفُسَكُمْ. إنْ كانَ بَينَكُمْ مَنْ يَظُنُّ أنَّهُ حَكِيمٌ حَسَبَ مَقايِيسِ هَذا العالَمِ، فَلْيَصِرْ ‹أحمَقَ› لِكَي يَكُونَ حَكِيماً حَقّاً!»

19 З ащото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъртвите в лукавството им";

فَحِكمَةُ هَذا العالَمِ حَماقَةٌ فِي نَظَرِ اللهِ. يَقُولُ الكِتابُ: «يَصطادُ اللهُ الحُكَماءَ بِذَكائِهِمْ.»

20 и пак: "Господ знае, разсъжденията на мъдрите са суетни".

وَيَقُولُ أيضاً: «الرَّبُّ يَعلَمُ أنَّ أفكارَ الحُكَماءِ باطِلَةٌ.»

21 З атова никой да се не хвали с човеците. Защото всичко е ваше;

فَلا يَنبَغي أنْ يَتَباهَى أحَدٌ بِبَشَرٍ، لِأنَّ كُلَّ الأشياءِ هِيَ لَكُمْ:

22 б ило Павел, или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;

بُولُسُ وَأبُلُّوسُ وَبُطرُسُ وَالعالَمُ وَالحَياةُ وَالمَوتُ، ما في الحاضِرِ وَما في المُستَقبَلِ. كُلُّ الأشياءِ هِيَ لَكُمْ.

23 а вие сте Христови, а Христос Божий.

وَأنتُمْ لِلمَسِيحِ، وَالمَسِيحُ للهِ.