1 ( По слав. 124). Песен на възкачванията. Ония, които уповават на Господа, Са като хълма Сион, който не може да се поклати, А до века остава.

كَجَبَلِ صِهْيَوْنَ سَيَكُونُ الَّذِينَ يَتَّكِلُونَ عَلَى اللهِ ، فَلا يَسقُطُونَ أبَداً، بَلْ يَثبُتُونَ إلَى الأبَدِ.

2 К акто хълмовете окръжават Ерусалим, Така Господ окръжава людете Си От сега и до века.

كَما تُحِيطُ الجِبالُ بِالقُدسِ، هَكَذا يُحِيطُ اللهُ بِشَعبِهِ مِنَ الآنَ وَإلَى الأبَدِ.

3 З ащото нечестието няма да налага скиптъра си върху участта на праведните, Да не би праведните да простират ръце към беззаконието.

لَيسَ لِعَصا الأشرارِ أنْ تَحكُمَ أرضاً خُصِّصَتْ لِلأبْرارِ، حَتَّى لا يَمُدَّ الأبْرارُ أيادِيَهُمْ إلَى الخَطَيَّةِ.

4 С тори добро, Господи, на добрите И на праведните в сърце.

أحسِنْ يا اللهُ إلَى الصّالِحِينَ وَمُستَقِيمِي القُلُوبِ.

5 А на ония, които се отклоняват в кривите си пътища, Тях ще отведе Господ заедно с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!

وَلَيتَكَ يا اللهُ تُهلِكُ المُلتَوِينَ فِي سُلُوكِهِمْ مَعَ بَقِيَّةِ الأشرارِ. لَيتَ بَنِي إسرائِيلَ يَتَمَتَّعُونَ بِالسَّلامِ!