1 А филистимците, като хванаха Божия ковчег, занесоха го от Евен-езер в Азот.

وَأخَذَ الفِلِسْطِيُّونَ صُنْدُوقَ عَهدِ اللهِ مِنْ عِندِ حَجَرِ المَعُونَةِ إلَى أشدُودَ.

2 И филистимците взеха Божия ковчег та го внесоха в капището на Дагона, и поставиха го до Дагона.

وَأدخَلَ الفِلِسْطِيُّونَ صُنْدُوقَ عَهدِ اللهِ إلَى مَعبَدِ داجُونَ. وَوَضَعُوهُ إلَى جِوارِ صَنَمِ داجُونَ.

3 И на следния ден, когато азотяните станаха рано, ето Дагон паднал с лицето си на земята пред Господния ковчег. И взеха Дагона та го поставиха на мястото му.

وَفِي صَباحِ اليَومِ التّالِي، نَهَضَ سُكّانُ أشدُودَ وَذَهَبُوا إلَى مَعبَدِ داجُونَ. فَلَمّا دَخَلُوا وَجَدُوا داجُونَ ساقِطاً عَلَى وَجهِهِ إلَى الأرْضِ. إذْ كانَ داجُونُ قَدْ سَقَطَ أمامَ صُنْدُوقِ اللهِ. وَأقامَ أهلُ أشدُودَ صَنَمَ داجُونَ وَأعادُوهُ إلَى مَكانِهِ.

4 И на другия ден като станаха рано сутринта, ето Дагон пак паднал с лицето си на земята пред Господния ковчег, и главата на Дагона и двете длани на ръцете му, остечени върху прага; само трупът на Дагона беше останал.

وَفِي اليَومِ التّالِي ذَهَبُوا مَرَّةً أُخْرَى. وَمَرَّةً أُخْرَى وَجَدُوا داجُونَ مَطرُوحاً عَلَى الأرْضِ أمامَ صُنْدُوقِ اللهِ ، ورَأسُهُ وَيَداهُ مَقطُوعَةٌ وَمُلقاةٌ عَلَى العَتَبَةِ، وَبَقِيَ جِسْمُهُ وَحْدَهُ.

5 ( За това, нито Дагоновите жреци, нито някои от ония, които влизат в Дагоновото капище, не стъпват на прага му+ в Азот до днес).

وَلِهَذا السَّبَبِ يَرفُضُ كَهَنَةُ داجُونَ أوْ عامَّةُ النّاسِ أنْ يَدُوسُوا العَتَبَةَ لَدَى دُخُولِهِمْ مَعَبَدَ داجُونَ فِي أشدُودَ.

6 Н о ръката на Господа натегна над азотяните, и Той ги изтреби, и порази с хемороиди тях и Азот и околностите му.

فَصَعَّبَ اللهُ الحَياةَ عَلَى أهلِ أشدُودَ وَجِيرانِهِمْ. وَسَبَّبَ لَهُمْ مَتاعِبَ كَثِيرَةً. فَأصابَهُمْ بِأورامٍ، وَأرسَلَ أيضاً فِئراناً غَطَّتْ كُلَّ أرْضِهِمْ. فَأصابَ أهلَ المَدِينَةِ خَوفٌ شَدِيدٌ.

7 И като видяха азотските мъже, че такава е работата, рекоха: Ковчегът на Израилевия Бог няма да стои между нас, защото ръката Му тежи върху нас и върху бога ни Дагона.

وَرَأى أهلُ أشْدُودَ ما يَحْدُثُ، فَقالُوا: «لا مَكانَ لِصُنْدُوقِ إلَهِ إسْرائِيلَ بيْنَنا. فَهُوَ يُضايِقُنا وَيُضايِقُ إلَهَنا داجُونَ.»

8 З а това, пратиха та събраха при себе си всичките филистимски началници и рекоха: Що да сторим с ковчега на Израилевия Бог? А те отговориха: ковчегът на Израилевия Бог нека се принесе в Гет. И тъй пренесоха в Гет ковчега на Израилевия Бог.

فَدَعَا أهلُ أشدُودَ حُكّامَ الفِلِسْطِيِّينَ الخَمسَةَ لِلاجتِماعِ مَعاً. وَسَألُوهُمْ: «ماذا يَنبَغِي عَلَينا أنْ نَفعَلَ بِصُنْدُوقِ عَهدِ إلَهِ إسْرائِيلَ؟» فَأجابَ الحُكّامُ: «انقُلُوا صُنْدُوقَ عَهدِ إسْرائِيلَ إلَى جَتَّ.» فَنَقَلَ الفِلِسْطِيُّونَ صُنْدُوقَ اللهِ.

9 Н о като го пренесоха, ръката на Господа беше против града с много голямо поражение; и Той удари градските мъже от малък до голям, та избухнаха по тях хемороиди.

لَكِنْ بَعدَ أنْ نَقَلَ الفِلِسْطِيُّونَ الصُّنْدُوقَ إلَى جَتَّ، عاقَبَ اللهُ المَدِينَةَ. فَذُعِرَ سُكّانُها. وَأرسَلَ عَلَيهِمْ جَمِيعاً مَصائِبَ مِنْ كَبِيرِهِمْ إلَى صَغِيرِهِمْ، وَأصابَهُمْ بِالأورامِ.

10 З атова, пратиха Божия ковчег в Акарон. А като дойде Божият ковчег в Акарон, акаронците извикаха, казвайки: Донесоха ковчега на Израилевия Бог у нас, за да измори нас и людете ни.

فَأرْسَلَ الفِلِسْطِيُّونَ صُنْدُوقَ اللهِ إلَى عَقرُونَ. لَكِنْ عِندَما وَصَلَ صُنْدُوقُ اللهِ إلَى عَقرُونَ، تَذَمَّرَ أهلُها، وَقالُوا: «لِماذا تُدخِلُونَ صُنْدُوقَ إلَهِ إسْرائِيلَ إلَى مَدِينَتِنا عَقرُونَ؟ أتَنوُونَ أنْ تَقتُلُونا نَحنُ وَكُلَّ شَعبِنا؟»

11 И тъй, пратиха да съберат всичките филистимски началници, и рекоха: Изпратете ковчега на Израилевия Бог, и нека се върне на мястото си, за да не измори нас и людете ни; защото имаше смъртно поражение по целия град; Божията ръка тежеше там твърде много.

فَدَعَا أهلُ عَقرُونَ كُلَّ حُكّامِ الفِلِسْطِيِّينَ لِلاجتِماعِ مَعاً. وَقالُوا لِلحُكّامِ: «أعِيدوا صُنْدُوقَ إلَهِ إسْرائِيلَ قَبلَ أنْ يَقتُلَنا وَيَقتُلَ كُلَّ شَعبِنا.» فَقَدْ كادَ أهلُ عَقرُونَ يَمُوتُونَ رُعباً فِي جَمِيعِ أنحاءِ المَدِينَةِ.

12 И мъжете, които не умряха, бяха поразени с хемороиди; и викът от града се издигна до небето.

إذْ ماتَ كَثِيرُونَ، وَمَنْ لَمِ يَمُتْ أُصِيبَ بِأورامٍ. فَكانُوا يَتَألَّمُونَ حَتَّى وَصَلَ صُراخُ أهلِ المَدِينَةِ إلَى السَّماءِ!