1 К ойто се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

الإنسانُ المُنعَزِلُ يَبحَثُ عَنْ رَغبَتِهِ، وَيَتَضايَقُ مِنْ كُلِّ نَصِيحَةٍ.

2 Б езумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

الأحْمَقُ لا يَجِدُ مُتعَةً فِي الفَهْمِ، بَلْ فِي إعطاءِ آراءِهِ فَقَطْ.

3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.

عِندَما يَأْتِي الشَّرُّ يَأْتِي الاستِهزاءُ مَعَهُ، وَمَعَ الإهانَةِ يَأْتِي الخِزْيُ وَالعارُ.

4 Д умите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.

كَلِماتُ الإنسانِ مِياهٌ عَمِيقَةٌ، وَنَبعُ الحِكْمَةِ نَهرٌ مُتَدَفِّقٌ.

5 Н е е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.

لَيسَ جَيِّداً أنْ تَتَحَيَّزَ لِلمُذنِبِ، فَتَحرِمَ البَرِيءَ مِنْ حَقِّهِ.

6 У стните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

كَلامُ الأحْمَقِ يُؤَدِّي إلَى الجَدَلِ، وَفَمُهُ يُسَبِّبُ لَهُ الضَّرْبَ.

7 У стата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

فَمُ الأحْمَقِ يُسَبِّبُ دَمارَهُ، وَكَلامُهُ يُشبِهُ الفَخَّ لِحَياتِهِ.

8 Д умите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

كَلامُ النَّمّامِ يُشبِهُ لُقَمَ الطَّعامِ الَّتِي تَنزِلُ إلَى المَعِدَةِ.

9 Н емарливият в работата си Е брат на разсипника.

الكَسْلانُ فِي عَمَلِهِ، هُوَ وَالمُخَرِّبُ سِيّانِ.

10 И мето Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.

اسْمُ يهوه بُرجٌ مَنِيعٌ، يَركُضُ إلَيهِ البارُّ وَيَحتَمِي.

11 И мотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

ثَروَةُ الغَنِيِّ هِيَ مَدِينَتُهُ الحَصِينَةُ، فَيَتَخَيَّلُها سُوراً عالِياً.

12 П реди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.

الكِبرِياءُ تأتِي قَبلَ الانهِيارِ، أمّا التَّواضُعُ فَيَأتِي قَبلَ الكَرامَةِ.

13 Д а отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

مَنْ يُجِيبُ عَنْ سُؤالٍ قَبلَ أنْ يَسمَعَهُ، فَهُوَ أحْمَقُ يُسَبِّبُ لِنَفسِهِ الخِزيَ.

14 Д ухът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?

رُوحُ الإنسانِ تُسانِدُهُ فِي مَرَضِهِ، أمّا الرُّوحُ الحَزِينَةُ فَلا يَحتَمِلُها أحَدٌ.

15 С ърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.

الإنسانُ الذَّكِيُّ يَكتَسِبُ المَعرِفَةَ، وَأُذُنُ الحَكِيمِ تَبحَثُ عَنِ العِلْمِ.

16 П одаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

الهَدِيَّةُ تُؤدّي إلَى التَرْحيبِ، وَتُمَهِّدُ لِمُقابَلَةِ العُظَماءَ.

17 К ойто пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

مَنْ يَشتَكِي أوَّلاً يَبْدُو مُحِقّاً، إلَى أنْ يَأتِيَ خَصْمُهُ وَيَستَجْوِبُهُ.

18 Ж ребието прекратява разприте, И решава между силите.

القُرعَةُ تُنهِي النِّزاعَ، وَتَفصِلُ بَينَ طَرَفَينِ قَوِيّينِ.

19 Б рат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.

مُصالَحةُ الأخِ بَعْدَ إهانَتِهِ أصعَبُ مِنْ فَتْحِ مَدِينَةٍ، وَالمُخاصَماتُ بَيْنَ الأصْدِقاءِ أشبَهُ بِعَوارِضِ قَلعَةٍ.

20 О т плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

مِنْ ثَمَرِ كَلامِ الإنسانِ تَمتَلِئُ مَعِدَتُهُ، وَمِنْ غَلَّةِ شَفَتَيهِ يَشْبَعُ.

21 С мърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

المَوتُ وَالحَياةُ تَحتَ سُلْطَةِ اللِّسانِ، وَمَنْ يُحِبُّ الكَلامَ سَيَأكُلُ ثَمَرَ كَلامِهِ.

22 К ойто е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

مَنْ يَجِدُ زَوجَةً صالِحَةً يَجِدُ خَيْراً، وَينالُ رِضَىً مِنَ اللهِ.

23 С иромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

الفَقِيرُ يَطلُبُ بِتَواضُعٍ، أمّا الغَنِيُّ فَيُجِيبُ بِخُشُونَةٍ.

24 Ч овек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

قَدْ يَضُرُّ الأصْدِقاءُ صَدِيقَهُمْ، لَكِنْ هُناكَ صَدِيقٌ ألصَقُ مِنَ الأخِ.