1 А ето народите, които Господ остави, за да изпита чрез тях Израиля, всички от тях, които не знаеха всичките ханаански богове:

هَذِهِ هِيَ الشُّعُوبُ الَّتِي سَمَحَ لَها اللهُ بِأنْ تَبقَى فِي الأرْضِ لِيَمتَحِنَ بَنِي إسْرائِيلَ الَّذِينَ لَمْ يَخُوضُوا المَعارِكَ فِي كَنْعانَ.

2 с амо за да знаят и да се научат на бой поне тия от поколенията на израилтяните, които най-напред не са знаели; именно:

فَكانَ هَذا لِتَعلِيمِ فُنُونِ الحَرْبِ لأجْيالِ بَنِي إسْرائِيلَ الَّذينَ لَمْ يَخُوضُوا حُرُوباً مِنْ قَبلُ.

3 п етте началници на филистимците, и всичките ханаанци, сидонци и евейци, които живеят в Ливанската планина, от планината Ваалермон до прохода на Емат.

هَذِهِ هِيَ الشُّعُوبُ: المُدُنُ الخَمْسُ لِلفِلِسْطِيِّينَ، وَجَمِيعُ الكَنْعانِيِّينَ، وَالصَّيدُونِيِّينَ، وَالحِوِّيِّينَ السّاكِنِينَ فِي المِنطَقَةِ الجَبَلِيَّةِ مِنْ لُبنانَ، مِنْ جَبَلِ بَعلِ حَرْمُونَ إلَى لِيبُو حَماةَ.

4 Т е служеха, за да се изпита Израил чрез тях та да се знае, ще слушат ли заповедите, които Господ заповяда на бащите им чрез Моисея.

تَرَكَهُمْ اللهُ هُناكَ لِيَمْتَحِنَ بِهِمْ بَنِي إسْرائِيلَ، أرادَ أنْ يَرَى إنْ كانُوا سَيُطِيعُونَ أوامِرَ اللهِ الَّتِي أمَرَ بِها آباءَهُمْ عَلَى لِسانِ مُوسَى.

5 Т ака също израилтяните се заселиха между ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците;

وَهَكَذا سَكَنَ بَنُو إسْرائِيلَ بَينَ الكَنْعانِيِّينَ وَالأمُورِيِّينَ وَالفِرِزِّيِّينَ وَالحُوِّيِّينَ وَاليَبُوسِيِّينَ.

6 и вземаха си дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на боговете им.

وَتَزَوَّجُوا مِنْ بَناتِ تِلْكَ الشُّعُوبِ، وَزَوَّجُوا بَناتِهِمْ مِنْ أبنائِهِمْ. وَعَبَدُوا آلِهَتَهُمْ! عُثْنِيئِيلُ، أوَّلُ قاض

7 И израилтяните сториха зло пред Господа, като забравиха Господа своя Бог и служеха на ваалимите и на ашерите.

وَفَعَلَ بَنُو إسْرائِيلَ الشَّرَّ أمامَ اللهِ. نَسَوا إلَهَهُمْ ، وَعَبَدُوا البَعلَ وَعَشْتَرُوتَ.

8 З атова гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги предаде в ръката на месопотамския цар Хусанрисатаима; и израилтяните бяха подчинени на Хусанрисатаима осем години.

فاشْتَدَّ غَضَبُ اللهِ عَلَى بَنِي إسْرائِيلَ، وَسَمَحَ لِكُوشانَ رِشَعْتايِمَ، مَلِكِ أرامَ النَّهرَينِ بِأنْ يَغزُوهُمْ. فَخَدَمَ بَنُو إسْرائِيلَ كُوشانَ رِشَعْتايِمَ مُدَّةَ ثَمانِي سَنَواتٍ،

9 А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ въздигна избавител на израилтяните, който ги спаси, Готониила син на Кенеза, по-младият брат на Халева.

لَكِنَّ بَنِي إسْرائِيلَ اسْتَنجَدُوا بِاللهِ. فَأقامَ اللهُ مُنقِذاً لِبَنِي إسْرائِيلَ خَلَّصَهُمْ، وَكانَ هَذا المُنْقِذُ عُثْنِيئِيلَ بْنَ قَنازَ، أخا كالَبَ الأصْغَرَ.

10 Д ух Господен дойде върху него, и той съди Израиля. Излезе и на бой, и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаима; и ръката му преодоля против Хусанрисатаима.

حَلَّ رُوحُ اللهِ عَلَيهِ، وَعَمِلَ كَقاضٍ لإسْرائِيلَ. وَخَرَجَ إلَى الحَرْبِ، فَأعانَهُ اللهُ عَلَى كُوشانَ رِشَعْتايِمَ مَلِكِ أرامَ، فَهَزَمَهُ.

11 Т огава земята имаше спокойствие четиридесет години. И Готониил Кенезовият син умря.

فَعَمَّ السَّلامُ الأرْضَ مُدَّةَ أربَعِينَ سَنَةً، ثُمَّ ماتَ عُثْنِيئِيلُ بْنَ قَنازَ. القاضِي إهُود

12 П ак израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ укрепи моавския цар Еглон против Израиля, по причина, че сториха зло пред Господа.

وَفَعَلَ بَنُو إسْرائِيلَ الشَّرَّ أمامَ اللهِ مَرَّةً أُخْرَى. فَسَلَّطَ اللهُ عِجلُونَ مَلِكَ مُوآبَ عَلَى إسْرائِيلَ، لِأنَّهُمْ فَعَلُوا الشَّرَّ أمامَ اللهِ.

13 И той събра при себе си амонците и амаличаните и отиде та порази Израиля, и завладя Града на палмите.

فَتَحالَفَ عِجلُونُ مَعَ الأمُورِيِّينَ وَالعَمالِقَةِ، وَذَهَبَ وَهَزَمَ بَنِي إسْرائِيلَ، وَاسْتَولُوا عَلَى مَدِينَةِ النَّخلِ.

14 И израилтяните бяха подчинени на моавския цар Еглон осемнадесет години.

فَخَدَمَ بَنُو إسْرائِيلَ عِجلُونَ مَلِكَ مُوآبَ ثَمانِيَ عَشْرَةَ سَنَةً.

15 А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ им въздигна избавител, Аода син на вениаминеца Гира, мъж левак. Чрез него израилтяните пратиха подарък на моавския цар Еглон;

ثُمَّ اسْتَنْجَدَ بَنُو إسْرائِيلَ بِاللهِ ، فَأقامَ اللهُ مُنْقِذاً لَهُمْ هُوَ إهُودُ بْنُ جِيرا البَنْيامِيْنِيُّ. وَهُوَ رَجُلٌ مُدَرَّبٌ عَلَى اسْتِخْدامِ يُسْراهُ فِي القِتالِ. فَأرْسَلَ بَنُو إسْرائِيلَ إهُودَ لِكَي يُسَلِّمَ هَدِيَّتَهُمْ إلَى عِجلُونَ مَلِكِ مُوآبَ.

16 н о Аод си направи меч остър и от двете страни, дълъг един лакът, и опаса го под горната си дреха на дясното си бедро.

فَصَنَعَ إهُودُ لِنَفْسِهِ سَيفاً ذا حَدَّينِ طُولُهُ باعٌ واحِدٌ، وَثَبَّتَهُ عَلَى فَخْذِهِ الأيمَنِ تَحْتَ عَباءَتِهِ.

17 Т ой, прочее, принесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек твърде тлъст.

ثُمَّ قَدَّمَ الهَدَيَّةَ لِعِجلُونَ مَلِكِ مُوآبَ. وَكانَ عِجلُونُ رَجُلاً سَمِيناً جِدّاً.

18 И като свърши да принесе подаръка, и изпрати човеците, които носеха подаръка,

وَبَعْدَما قَدَّمَ إهُودُ الهَدَيَّةَ، صَرَفَ الرِّجالَ الَّذِينَ حَمَلُوها،

19 т ой се върна от пограничните камъни които са при Галгал, и каза: Имам тайна дума за тебе, царю. А той му рече: Мълчи. И излязоха от него всичките, които стояха при него.

أمّا هُوَ فَرَجِعَ مِنْ عِنْدِ الحِجارَةِ المَنْحُوتَةِ فِي الجِلْجالِ، وَقالَ: «لَدَيَّ رِسالَةٌ سِرِّيَّةٌ لَكَ أيُّها المَلِكُ!» فَقالَ لَهُ المَلِكُ: «اسْكُتْ!» ثُمَّ خَرَجَ جَمِيعُ خُدّامِهِ مِنَ الغُرْفَةِ.

20 Т огава Аод дойде при него; и той седеше сам в лятната си горна стая. И рече Аод: Имам дума от Бога за тебе. Тогава той стана от стола си.

بَعْدَ ذَلِكَ، عادَ إهُودُ إلَيهِ وَهُوَ جالِسٌ عَلَى مِنَصَّةِ عَرْشِهِ المُرْتَفِعَةِ. وَقالَ إهُودُ: «أحْمِلُ إلَيكَ رِسالَةً مِنَ اللهِ.» فَلَمّا قامَ المَلِكُ عَنِ العَرْشِ،

21 А Аод простря лявата си ръка и, като измъкна меча от дясното си бедро, заби го в корема му

مَدَّ إهُودُ يُسْراهُ، وَأخَذَ السَّيفَ عَنْ فَخْذِهِ الأيمَنِ، وَطَعَنَ بِهِ عِجلُونَ فِي بَطْنِهِ.

22 т олкоз, щото и дръжката влезе след желязото; и тлъстината до там стисна желязото, щото не можеше да изтръгне из корема му меча, който излезе отзад.

فَدَخَلَ مِقبَضُ السَّيفِ فِي بَطْنِهِ، وَأغلَقَ الشَّحْمُ عَلَيهِ. وَخَرَجَ طَرَفُ السَّيفِ مِنَ ظَهْرِهِ، وَلَمْ يَسْحَبْهُ إهُودُ مِنْ بَطْنِهِ.

23 Т огава Аод излезе през трема и затвори след себе си вратата на горната стоя, и я заключи.

ثُمَّ خَرَجَ إهُودُ مِنْ غُرفَةِ العَرْشِ وَأحكَمَ إغلاقَ أبْوابِ القاعَةِ عَلَى المَلِكِ.

24 А когато излезе той, дойдоха слугите на Еглона, и, като видяха, че, ето, вратата на горната стая беше заключена, рекоха: Без съмнение по нуждата си е+ в лятната стая.

ثُمَّ خَرَجَ إهُودُ مِنَ القاعَةِ، وَجاءَ خُدّامُ عِجلُونَ. وَلَمّا رَأَوْا أنَّ أبوابَ غُرْفَةِ العَرْشِ مُقْفَلَةٌ، قالُوا: «لا بُدَّ أنَّهُ يَقْضي حاجَتَهُ فِي حَمّامِهِ الخاصِّ.»

25 Н о макар че чакаха догде ги хвана срам, ето, той не отваряше вратата на горната стая, затова, взеха ключа та отвориха, и, ето, господарят им лежеше мъртъв на земята.

فَطالَ انْتِظارُهُمْ، وَقَلِقُوا. لَكِنَّهُ لَمْ يَفتَحْ أبوابَ غُرْفَةِ العَرْشِ. فَأخَذُوا المِفْتاحَ، وَفَتَحُوا البابَ، فَوَجَدُوا سَيِّدَهُمْ ساقِطاً مَيِّتاً عَلَى الأرْضِ.

26 А докато те се бавеха, Аод избяга; и премина пограничните камъни, та се отърва в Сеирота.

أمّا إهُودُ فَهَرَبَ أثْناءَ انْتِظارِ الخُدّامِ، وَمَرَّ بَينَ الحِجارَةِ المَنْحُوتَةِ وَهَرَبَ إلَى سَعِيرَةَ.

27 И когато дойде, засвири с тръба в Ефремовата хълмиста земя, та израилтяните слязоха с него от хълмистата земя, и той бе на чело.

وَلَمّا وَصَلَ إلَى هُناكَ، نَفَخَ فِي البُوقِ فِي مِنْطَقَةِ أفْرايِمَ الجَبَلِيَّةِ، فَنَزَلَ مَعَهُ بَنُو إسْرائِيلَ مِنَ المِنطَقَةِ الجَبَلِيَّةِ، وَكانَ يَتَقَدَّمُهُمْ.

28 И рече им: Вървете подир мене, защото Господ предаде неприятелите ви моавците в ръката ви. И те слязоха подир него, и като превзеха бродовете на Иордан към моавската страна, не оставиха да премине ни един човек.

وَقالَ لَهُمُ: «اتْبَعُونِي، لِأنَّ اللهَ قَدْ نَصَرَكُمْ عَلَى أعْدائِكُمْ مِنْ بَنِي مُوآبَ.» فَتَبِعُوهُ عَلَى مَعابِرِ نَهْرِ الأُرْدُنِّ إلَى مُوآبَ.

29 И в онова време поразиха от моавците около десет хиляди мъже, всички едри и всички яки; не се избави ни един човек.

وَفِي ذَلِكَ اليَومِ، قَتَلُوا نَحْوَ عَشْرَةِ آلافِ رَجُلٍ مُوآبِيٍّ. كانُوا مُحارِبِينَ أقوِياءَ وَشُجْعانَ، لَكِنْ لَمْ يَنْجُ أحَدٌ مِنْهُمْ.

30 Т ака в онова време Моав се покори под ръката на Израиля. Тогава земята имаше спокойствие осемдесет години.

فَأُخضِعَتْ مُوآبُ فِي ذَلِكَ اليَوْمِ لِسَيطَرَةِ بَنِي إسْرائِيلَ. وَاسْتَراحَتِ الأرْضُ مِنَ الحُرُوبِ ثَمانِينَ سَنَةً. القاضِي شَمْجَرُ بْنُ عَناة

31 С лед него настана времето на Самегар Анатовият син, който с един волски остен порази шестстотин мъже от филистимците; също и той избави Израиля.

وَخَلَفَ إهُودَ شَمْجَرُ بْنُ عَناةَ، وَقَتَلَ سِتَّ مِئَةِ فِلِسْطِيٍّ بِمِنْخَسِ البَقَرِ، فَأنْقَذَ هُوَ أيضاً بَنِي إسْرائِيلَ.